Традиционно Български дарителски форум следи как медиите отразяват дарителството, благотворителността и социалната отговорност на компаниите в България.
Годишните анализи на темата в медиите акцентират върху броя публикации, тона и отношението на журналистите към темата, съотношението национални – регионални медии при отразяването, видовете медии, който най-много отразяват дарителството, основните области на дарения, които фокусират медиен интерес, присъствието на компаниите, фондациите и физическите лица, които даряват в медиите.
Анализът за 2022 г, изготвен от Perceptica, агенция, специализирана в медиа мониторинг и анализ на медийно съдържание, показва тенденции, близки до тези от последните години.
Основните сред тях са:
- Медиите следват дневния ред на обществото и реагират на екстремни ситуации, както реално и дарителите. Когато има хуманитарни и природни кризи, дарителската активност се засилва. Съответно – медиите пишат и говорят повече за инициативите на дарителите. След бума на медийното внимание по темата през годината, доминирана от COVID – 19 (2020 г. – близо 106 000 материала), когато имаше сериозен ръст на публикации, свързани с дарителски инициативи, в следващите години интересът се връща към едни обичайни нива.
- Медиите отразяват най-често дарителски инициативи на физически лица в подкрепа на каузи, следвани от публикации за активността на неправителствени организации и на трето място са компаниите. Медийният интерес е насочен най-вече към кампании и акции в социалната, здравна и образователна сфера. Отразява се сериозно и подкрепата при екстремни ситуации – бежанската вълна, породена от войната в Украйна и доброволческата и дарителска помощ при наводненията в Карловско през септември 2022 г.
- Медийният тон и отношение са предимно неутрални. Засилва се позитивното отношение към дългогодишни програми на компании, които инвестират в обществото стратегически и дългосрочно. „Вселена от възможности“ на Пощенска банка, Регионален грант на VIVACOM, „Ти и Лидл“ на Лидл България, Интернет за всички 55+ на А1, Загорка „Зелен фонд“ са едни от най-често споменаваните програми на бизнеса в медиите.
- Най-активни в отразяване на дарителството остават онлайн сайтовете, а инициативите на компаниите присъстват най-много в националните медии. Все още електронните медии – телевизии и радиа, са предпазливи в отразяването на инициативи на компании, независимо, че СЕМ не санкционира за споменаване на брандове, когато това е част от информационното им съдържание.
- За първи път в анализа измерихме доколко дарителите (компании, фондации и физически лица), се споменават с имената им или медиите се автоцензурират при цитирането им, третирайки споменаването на компанията като реклама. В 88% от случаите компаниите се назовават, в 7,8% от случаите се цитира, че дарението е от компания, но не се казва името й, а в 4% от случаите се отразява завоалирано, например „търговска верига подготвя дарение на 200 комплекта бяла техника“.
Дарителство и CSR в медиите през 2022 г.
Изказваме специални благодарности на Perceptica за задълбочения поглед към огромния обем информация, подлежаща на анализ и за партньорското отношение към БДФ.
Изготвянето на Медийния анализ е финансирано по проект ACF/825 „Дарителски компас за устойчиви партньорства“, финансово подкрепен от Фонд „Активни граждани България“ (www.activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
На 5 юли Съветът за електронни медии (СЕМ) организира дискусия на тема „Търговското слово в медиите“ с широк кръг участници от медиите, АБРО, браншови организации, Комисията за защита на потребителите, компании, фондации и др. Български дарителски форум също се включи в кръглата маса. Представителите на нашия екип съвместно с няколко членове на БДФ – компании и фондации, които са значими дарители, повдигнахме въпроса за анонимното представяне и автоцензурата, която журналистите често си налагат, отразявайки общественозначими инициативи на компании и фондации и спестяват споменаването на тяхното име като големи дарители. СЕМ увериха, че не санкционират за подобен тип отразяване, ако името на компанията или програмата й се споменат, но въпреки това представителите на медиите и АБРО бяха на мнение, че изпитват притеснение от санкции и че има нужда от осъвременяване на Методическите указания, издадени от СЕМ по темата през 2012 г. и популяризирането им сред представителите на медиите. Можете да видите новината, качена на сайта от СЕМ, в която има и пълен видео запис на цялото събитие тук – https://www.cem.bg/displaynewsbg/906 В допълнение екипът на БДФ изпрати запитване до СЕМ по Закона за достъп до обществена информация, за да разбере дали в последните години има санкционирани медии за това, че споменават имената на компании и фондации, които са реализирали дарения за обществено полезни каузи. От отговора на СЕМ, който получихме на 12 юли 2023 г. стана ясно, че няма издадени наказателни постановления през последните 5 години за „споменаване в новини или предавания на стоки услуги, наименование, търговска марка или дейности на производител на стоки или доставчик на услуги, което има само информационна цел, не съдържа характеристики на скрито търговско съобщение и споменаването е от значение за потребителите/ аудиторията“. Няма санкционирани медии и за „представянето на събеседници, гости и други участници в предавания, което има само информационна цел, включително изписването или словесното представяне на имената на участниците, съчетано с техните служебни позиции, включително имената на юридически лица“. На БДФ бе предоставена справка със списък на наказателните постановления за случаите, когато е установено скрито търговско съобщение по смисъла на чл. 75, ал. 2 от Закона за радио и телевизия. През последните 5 години има издадени общо 29 подобни постановления от СЕМ за нарушения, които представят доста драстични практики за скрита реклама. През 2023 г. санкционираната медия до момента е само една, а за 2022 г. наказателните постановления издадени от СЕМ са 5. Данните от тази справка потвърждават, че медиите нямат основания да се притесняват да цитират компаниите, които извършват обществено полезна дейност и даряват за значими каузи в обществен интерес и че могат свободно да го правят без журналистите, водещите и продуцентите да се автоцензурират.
