В това интервю ви срещаме с Христо Досев – управител на фирма „Досеви – консултации и одит“ ООД, гр. Габрово, който е редовен дарител през Платформата DMS и подкрепя разнообразни каузи заедно със семейството си. Той ни напомня народната мъдрост: „Дарителството е разликата между пестеливост и скъперничество.”
- Г-н Досев, вашето семейство и фирмата ви „Досеви – консултации и одит“ ООД дарявате редовно за многобройни каузи в Платформата DMS. Какво ви води в това ваше решение и каква е мотивацията ви за тези човешки жестове?
Живеем в свят, който е материален и в който човешките ценности са поставени на заден план. В същото време знам (макар и да не съм прочел в Библията) за десятъка, който всяко човешко същество следва да заделя от своето богатство и да дарява за обществени каузи. Даряването на една десета част от спечелените пари се превърна от божи закон в моя лична кауза и философия. За мен десятъкът е форма както на материално, така и на душевно „спасение“. В древни времена китайските търговци са разделяли стоката си на десет равни части и са я натоварвали на десет кораба. По този начин десятъкът ги е предпазвал от загуба и фалити, защото с потъването на един кораб те губили не цялото си състояние, а само една десета част от него. По сходен начин десятъкът ни пази от душевен фалит и ни помага да останем човеци. Обикновено човешката дейност се оприличава на фуния. Отгоре събира всичко, което „пада“ на земята, а отдолу под тесния отвор пуска само онова, което не му е нужно. По този начин човек трупа и запазва за себе си материални богатства и си мисли, че това му носи щастие. Всъщност за да изпълним човешката мъдрост, за да получиш, трябва да дадеш, ние трябва да се стремим да разширим отвора на фунията така, че тя да се превърне в цилиндър. Колкото влиза отгоре (колкото заработваме и печелим), толкова да излиза отдолу (да се раздаваме и даряваме). По този начин ще постигнем съвършенство и освен щастливи, ще бъдем полезни и на останалите. Даряването на десятъка от всеки заработен от мен лев е една от първите стъпки да превърна своята душа и сърце от фуния на цилиндър. Затова съм възприел в моята житейска философия, че даряването е част от моето ежедневие и че всяка една добра кауза заслужава подкрепа.
- Каузите, за които избирате да дарите, са основно за конкретни хора – за лечение на деца и възрастни, за жени, пострадали от насилие или борещи се с рак на гърдата. Как избирате кого да подкрепите?
Подборът винаги е най-трудното нещо, защото сам човек не може да огрее навсякъде и да „спаси света“. В същото време, когато си възприел в своето мислене и съществуване, че дарението е част от твоите ежемесечни разходи – така както си плащаш тока, интернета, храната или образованието на децата си, тогава изборът на каузите, които да получат нашата подкрепа се свежда до списък с приоритети – кой да бъде номер едно, две, три. Така или иначе и всичките три каузи ще бъдат подкрепени, като единствено само времето ще бъде различаващият се фактор в пространствено-времевия континуум.
- Вие сте едни от най-редовните дарители в Платформата DMS и примерът ви е наистина заразителен. Какво е вашето послание към хората, които все още се колебаят дали да дарят и дали средствата им ще бъдат използвани прозрачно и по предназначение?
Както казах и по-горе, всеки човек трябва да възприеме дарителството като своя лична философия. Само тогава той ще има желанието да дарява, така, както би имал нуждата да задоволява всички свои биологични потребности. В последствие му остава задължението да направи един критичен преглед за това, как са се разпоредили с неговата лепта и ако случайно намери причини, които го навеждат на мисълта, че средствата не са похарчени според предназначението си, просто да смени адресата. Тоест не да спре да дарява, а да продължи да дарява на онези, на които има доверие.
- Защо избрахте да дарявате през Платформата DMS?
DMS като платформа предоставя много лесни и интелигентни начини освен за направата на дарението, но и за последващата проверка до къде е стигнала започнатата инициатива. Можеш в реално време да се ориентираш коя кауза е спешна, коя може малко да почака, на коя ѝ остава още съвсем мъничко да достигне заветния връх, а това ме кара да бъда спокоен и сигурен, че аз постъпвам правилно и съобразно моите временни възможности. Ако трябва да бъда достатъчно откровен DMS платформата не е единственият, а един от множеството канали [1], посредством които аз успявам да дарявам и да бъда оценен в своите си действия, целящи подкрепа и подпомагане на хора в беда и изпълнение на обществено значими мероприятия и инициативи.
- Лесно ли е да даряваш през Платформата DMS? Вие се занимавате професионално със счетоводство и финанси, как оценявате платформата и работата на екипа, който я управлява?
Щом човек има желание – всичко лесно се постига. DMS не прави изключение. Предоставените множество възможности за направата на дарението предполагат изключително голямо удобство на дарителите. Лично аз предпочитам с банков превод, тъй като в последствие по този начин по-лесно си изготвям „личното счетоводство“ като сравнявам дали разходната част съответства на десет процента от приходната част. Не на последно място изключително добрата комуникация с екипа и предоставянето на допълнителни данни (например получаването на сертификат за дарението, когато има възможност разходът да се признае и за данъчни цели), превръщат DMS в един желан и надежден партньор.
- Казват, че габровците сте прословути със своята пестеливост, но вие лично и вашата семейна фирма сте пример за хора, които са готови да споделят с другите. Поздравяваме ви за вашата съпричастност и големи сърца! Кое ви е трогвало най-много при всички дарения, които сте правили през годините?
Габровци са пестеливи, но не и скръндзи и скъперници. В нашият местен фолклор има множество примери за това, как габровци дават, но с мярка, тъй като по своята същност те били скромни и не много заможни хора. Една от емблематичните личности, за която само мога да мечтая „да му стъпя на малкия пръст“ е Дядо Миньо-Попа. Старите габровци разказват, че яденето на дядо Миньо-Попа било толкова постно и скромно, че муха не кацала в него. Родом от с. Боженци, дядо Миньо е един от богатите жители на Габрово. Известен със своята пестеливост, за да икономисва той дори не се бръснел, затова и приличал на поп. Ето от къде получил и своя прякор „Попа”. Дарил дядо Миньо Попа с четиридесет хиляди лева габровското читалище и отишли в банката да направят прехвърлянето. Ала когато му поискали два лева за таксова марка, той кипнал: „Който има – да даде. Аз пари за формалности не давам“. Опитвам се да прославям тази габровска пестеливост и въобще не се свеня да я представям дори когато работя с моите клиенти[2]. Днес на фасадата на Драматичния театър, сградата, за която дядо Миньо Попа е дал своята лепта, стои благодарствена табела с лика на дарителя, на която е написана народната мъдрост: „Дарителството е разликата между пестеливост и скъперничество”. Когато имам нужда, минавам от там – поглеждам и разбирам защо е необходимо да работя и живея.
- Влизали ли сте някога в контакт с хората, на които помагате или предпочитате да го правите анонимно?
На този етап все още не съм се срещал с хората, на които съм помогнал. Някои от тях вече отидоха на друго, по-добро място. Други са били близки и приятели. Обикновено човек когато дарява, трябва да не парадира и да остане малко скрит. Както се казва, лявата ръка да не знае какво прави дясната ръка. Всъщност именно фондациите и организациите са тези, които дават гласност на дарителските кампании, а ние дарителите, като малки работливи пчелички трябва единствено да се потрудим да съберем цветния прашец и да го доставим в кошера. От там насетне вие в лицето на DMS, както и другите организации с обществено полезна дейност, трябва да довършите започнатото и да зарадвате дарените лица, техните семейства и съмишлениците на подетите инициативи.
- Какво е вашето послания към другите дарители и към хората, които се колебаят да даряват средства?
На един човек никога не можеш да му кажеш – дишай. Той извършва това действие инстинктивно. Да кажеш на един вегетарианец – яж месо – ами не става, тъй като това е против неговата воля. Според мен по подобен начин няма как да кажа на хората да даряват. Те или го правят инстинктивно и по този начин дишат и се хранят, или не го правят. Единствено бих могъл да им помогна да променят своята житейска философия с моя личен пример (а вярвам, че това е пример на милиони хора по света), а в последствие желанието да даряват ще си дойде като един съвсем естествен биологичен процес. Единствените хора, на които мога да повлияя и да накарам да подемат моята дарителска философия, са моите деца. Ще бъда действително щастлив, ако те възприемат дарителството като начин на живот, а не като бащина заръка. Така след мен ще се появят не един, а двама нови дарители, а след тях още двама, четирима, стотици, милиони.
[1] За да не е голословен, г-н Досев ни споделя своя дарителски профил в сайта на SOS Детски селища България: https://sosbg.org/donors/hristo-dosev/
[2] Това са две професионални статии по счетоводство на Христо Досев, в които той разказва за счетоводното отчитане на правителствените дарения, през погледа на габровските шеги:
