Историята е част от кампанията на Български дарителски форум „Дарители – Будители“, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейски ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на не толкова известни дарители, организации и групи хора, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Повече научете от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома, която можете да поръчате от офиса на БДФ или да купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg. Медиен партньор на кампанията е Българската телеграфна агенция.
Големите българи, които наричаме Народни будители и чието велико дело празнуваме днес, са били просветители, учители, общественици, книжовници. Но рядко си даваме сметка, че всички те са били и значими филантропи. Петър Берон, Васил Априлов, братя Миладинови, Христо Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов, Марин Дринов, Христо Максимов, Нешо Бончев са все хора дарявали средства, имоти и труд за благото на народа и за неговото просвещение.
Българската академия на науките (БАН) например е създадена с общата лепта и усилия на подобни родолюбиви българи. Тя е наследник на Българското книжовно дружество и е първата общонационална институция в новата ни история. Идеята за създаването на общ книжовен център възниква през 50–60-те години на 19. век в средите на българската емиграция и е част от всестранния възрожденски просветен и културен подем. Вдъхновена е от примера на напредналите европейските народи и техните академии и научни дружества. Благодарение на апостолската дейност на Васил Стоянов средства за създаването и дейността на бъдещото книжовно дружество се набират от средите на по-заможните българи в големите емигрантски центрове – Букурещ, Одеса, Виена, Галац, Гюргево, Болград и Браила.
В Кондиката (сметководната книга) са записани имената на 322 родолюбиви сънародници, съпричастни към създаването на новата институция, изразили готовност да станат спомоществователи. С техните пожертвования до 1869 г. се натрупва дружествен капитал в размер на 3 хил. рубли. В списъка на дарителите и първооснователите, наред с имената на заможните търговци Николай Тошков и братята Евлогий и Христо Георгиеви, фигурират и тези на писатели, просветни дейци, книжовници, общественици и революционери като Васил Друмев, Добри Войников, Райко Жинзифов, Иван Касабов, Любен Каравелов, Христо Ботев, Тодор Икономов, Нешо Бончев, Найден Геров и др. Своята лепта за благородното начинание дава и Апостола на свободата Васил Левски.
През 1870 г. започва да излиза първото научно периодично издание, наречено „Периодическо списание на БКД“. То се разпространява в Европа, Русия и в редица български градове. В него печатат своите трудове и проучвания водещи познавачи на българската история и литература като М. Дринов, Н. Бончев, В. Друмев, Н. Геров, Петко Р. Славейков и много други книжовници. Около списанието се групират първите български учени и то се превръща в един от каналите за разпространение на знания сред българите. В периода до Освобождението основната научна дейност е предимно в областта на хуманитарните науки – българския език, историята и художествената литература. Дружеството израства като важен книжовен център и допринася за изграждане на националната ни просвета и култура.
След Освобождението, в края на 1878 г., по предложение на М. Дринов, Главното събрание на БКД премества седалището му от Браила в столицата на младото княжество София. През 1882 г. министърът на народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който възстановява и ръководи дейността на институцията. За председател на комитета е назначен В. Стоянов. С решение на НС през 1880 г. БКД получава първата държавна субсидия от 12 хил. лв. В София се премества и „Периодическото списание“. Старите книжовници около него обединяват усилията си с младите българи, завършили в чуждестранните университети, и създават научната поредица „Българска библиотека“.
На 5 октомври 1890 г. в тържествена обстановка е положен основният камък на сградата на БКД. За тази цел, с решение на Софийската градска община, още на 10 май 1883 г. в дар на Дружеството се предоставя място в размер на 5057 кв. м до Австро-унгарското агентство (дн. Посолство на Австрия). Сградата е построена по проект на швейцарския архитект Хенри Майер. Първият етап на нейното строителство приключва през 1892 г.
Постепенно Книжовното дружество се налага като авторитетен научен център с богата обществено-културна дейност и се оформя идеята за неговото преименуване в Българска академия на науките (БАН). Стъпка в тази посока се предприема през 1908 г., когато председателят му Иван Евст. Гешов, известен общественик и политик, изплаща ипотечния дълг за строежа на сградата. Целта е то да стане финансово и материално независимо.
С преименуването на БКД в БАН през 1911 г., с приемането на нов устав и закон през 1912 г. Академията става самостоятелна и независима научна институция. Развива дейността си в 3 клона: Историко-филологически (с 20 академици), Философско-обществен (с 19 академици) и Природо-математически (с 23 академици). Предприемат се нови научни изследвания, които водят до получаването на първите по-значителни международни признания, най-вече на младата физико-математическа наука, последвани от постиженията в областта на археологията, старобългаристиката, ботаниката и т.н. По време на войните, последвани от националните катастрофи и бедствия, въпреки тежките предизвикателства Академията продължава своята дейност. През 1926 г. УС на БАН решава да разшири академичната сграда в посока към храм-паметника „Св. Александър Невски“ и към австрийското посолство. Средствата за довършването на сградата (1928 г.) са осигурени чрез заем от БНБ, гарантиран доброволно с ипотекираните жилища на 23 членове на УС. През 1934 г. ХХІІІ ОНС освобождава Академията от този дълг, но лихвите по заема, които възлизат на 430 хил. лв., се погасяват от приходите на дарителските фондове (1931). В архитектурно отношение сградата на БАН въплъщава традиция и модернизъм, характерни за началото на 20. век. С умерената си, характерна декоративна украса на фасадата и емблемата на фронтона на главния вход, с колоните и тежките врати от славонски дъб, тя е в списъка на забележителните архитектурни паметници на столицата.
Успехите на Академията водят до признание от страна на международната научна общност и през 1931 г. БАН е приета за член на Международния съвет на научните дружества (YCSU).
В края на 30-те, началото на 40-те години настъпват съществени промени в организацията и статута на институцията. През 1939 г. Богдан Филов, който е министър на народното просвещение и едновременно председател на БАН, внася проект за нов закон за устройството ѝ. На 15 февруари 1940 г. вече като министър-председател на България той прокарва закона в НС. Наред с положителните ефекти от промените в законодателството Академията става твърде зависима от държавата – тенденция, която се развива и следващите години и десетилетия. С допълнение на Закона на БАНИ от 26 февруари 1941 г. е отнета автономността ѝ. Нейното управление се поверява на секретар, назначаван от министъра на просвещението. След 10 януари 1944 г. за кратък период Академията прекратява своята дейност.
Снимка: БАН след бомбардировките през март 1944. Източник: Стара София
На 14 април 1945 г. Общото събрание подновява работата на БАН и избира нов УС с председател проф. Димитър Михалчев и секретар проф. Спиридон Казанджиев. Приема се нов Закон за БАН (1 февруари 1947 г.), според който развитието на науката е грижа на държавата, а Академията минава под ведомството на МС. От 1947 до 1962 г. председател на институцията е акад. Тодор Павлов. Държавната субсидия през тези години нараства значително. Възникват множество нови институти и лаборатории в различни научни направления, главно в сферата на природните и технологическите науки. Многократно нараства численият състав на учените и служителите, построяват се отделни сгради за институтите, оборудвани с модерни съоръжения и т.н. БАН се превръща в крупен национален научен център. В нея израстват голям брой учени с висока професионална квалификация и международно признание.
На 2 ноември 1991 г. ВНС приема нов Закон за БАН, който създава необходимите предпоставки за възстановяване на автономията на институцията. Управлението ѝ се основава изцяло на принципа на изборността. Въпреки всички затруднения, свързани с мъчителния преход на страната към демокрация и пазарна икономика, въпреки оскъдната финансова подкрепа от държавата, БАН продължава успешно своята дейност и е най-крупният и авторитетен научен център в страната.
Наследник на богата традиция, олицетворение на уважението на българина към просветата и науката, до 1947 г. БАН получава многобройни дарения във вид на пари, облигации, акции, имоти, сгради, апартаменти, предмети, ръкописи и книги. Паричните средства, постъпили чрез завещания, се оформят като фондове, а техните лихви се използват съгласно волята на дарителите и изработените устави (наредби). Така даренията увеличават неколкократно имуществото на институцията. По-голяма част от тези средства са предназначени за награждаване на научни трудове. В средата на 40-те години на 20. век са формирани 63 дарителски фонда, носещи значителни приходи. Така например лихвите им за 1923 г. възлизат на 73 865 лв. и се използват за награди и издаването на значими научни трудове от всички области на научното познание.
Сред фондовете, учредени от дарители в полза на БАН има такива с много конкретни и любопитни от днешна гледна точка цели. Един от тях е фондът, наречен „Причините на погрома“. Той е създаден от Дружеството на военнопленниците от Балканските войни (1912–1913) и от Първата световна война (1915–1918). Организацията е основана през януари 1919 г. от българските военнопленници в Сурович, Македония. Средствата се набират от дарения, томболи и сказки. На 26 декември 1926 г. Общото събрание на дружеството решава да предаде събраната сума и ценни книжа на БАН, за да се учреди неприкосновен фонд, наречен „Причините на погрома“. На 31 март 1927 г. УС приема дарението. Лихвите на капитала са предназначени за най-добро съчинение, изясняващо причините за погрома от войните (1912–1913, 1915–1918) и поуките от тях.
Наред със създадените парични фондове, членове на БАН или техни наследници, както и много общественици, подаряват чрез завещания и нотариални актове на Академията сгради и имоти. Между най-големите дарения са тези на: Иван Евст. Гешов и неговите наследници, Андрей Ляпчев, Драгомир Казаков, Богомил Радославов, Александър Теодоров-Балан, Цветана Рашеева, Елена Коларова, Константин Иванов, Емилия Белотипова, Тодор и Мария Маркови, Тинка Кръстевич, Атанас Матеев и съпругата му, дъщерята на Тодор Влайков, съпругата на художника Никола Тенев и други.
-
- Снимки: Фасадата на БАН и Големият салон в БАН в момента.
Дарителската традиция е жива и днес, когато Академията е изправена пред сериозни изпитания за своята по-нататъшна дейност. През юли 2010 г. с помощта на даренията на член-кореспондентите и академиците се издига паметник на един от основателите и дългогодишен председател на БКД проф. Марин Дринов. През октомври 2010 г. се създава фонд от дарения на академиците за подпомагане на младите учени. Желанието е той да се превърне в Национален дарителски фонд в подкрепа на науката в България.
Вижте повече в „Енциклопедия Дарителите“, която можете да закупите в 3 тома или да разгледате онлайн на daritelite.bg
Да си спомним за народните будители в този светъл ден и да не забравяме, че дарителството е гражданска позиция и начин да допринесем за промяната и изграждането на по-проспериращо и добро общество.
Станете и вие Дарители – Будители!
