„Дарители – Будители“ е кампания на Български дарителски форум, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейският ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на не толкова известни дарители и организации, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Повече научете от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома, която можете да поръчате от офиса на БДФ или да купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg. Медиен партньор на кампанията е Българската телеграфна агенция.
Генко Шойлеков (1855 – 1918) е роден в Клисура. Произхожда от стар земеделски род, който в края на 18-и век внася за първи път маслодайната роза в България. Генко става стипендиант на „Добродетелната дружина“, чиито сподвижник е и баща му и отива да следва земеделски науки в Табор (Чехия) и Клостернойбург и Виена (Австро-Унгария). В края на 1880 г. се завръща в България като първия дипломиран български агроном и основава в с. Горна баня, Софийско, голям чифлик, който става модерно показно земеделско стопанство. Генко Шойлеков внася непознати до тогава модерни земеделски машини и обучава селяните как да ги използват. Въвежда нови агротехнически дейности. Поставя на научна основа отглеждането на домашен добитък. Участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив (1892).
Снимка: Генко Шойлеков
И до днес в София е запазена красивата къща, в която е живеело семейството му на ул. Бистрица №5, зад площад Македония, дело на известния архитект Антон Торньов. Генко Шойлеков е бил женен за Невена – дъщеря на големия книгоиздател Христо Г. Данов.
Домът на сем. Шойлекови на ул. Бистрица 5 в София
Автор на снимката: Митко Попов
Фондът се управлява от Министерство на народното просвещение (МНП) и влиза в състава на обединения фонд „Завещатели и дарители“. Тъй като Г. П. Шойлеков не успява да напише завещание и да определи начина, по който да се използват средствата на фонда, те остават за капитализиране. През 1930 г. капиталът нараства на 124 хил. лв., а през 1937 г. – на 317 хил. лв. Вероятно клисурци не проявяват достатъчно интерес към съдбата на дарението и това кара карловския околийски лекар д-р Г. Кьосев да постави въпроса за оползотворяването на фонда пред областния лекар и пред главния лекар на Дирекцията на народното здраве. Те решават да се консултират с мнението на съпругата на дарителя, Невена, тъй като волята на дарителя е изразена само с предсмъртната му телеграма до кмета. Невена Шойлекова тълкува желанието на съпруга си така: „Да се построят здравна станция и амбулатория, като се отдели специално внимание на отделението за бременни, родилки и деца, стаи за лекари и акушерки.“
След предприетите енергични мерки на медицинските власти от Пловдивска област и МНП, Главната дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството е натоварена с изработването на плановете и тръжните книжа. През пролетта на 1939 г. Клисурското градско общинско управление започва строежа на здравната станция за сметка на благотворителния фонд „Генко П. Шойлеков“. Технически ръководител е арх. Светослав Грозев. Според плановете постройката възлиза на 650 хил. лв. През октомври 1939 г. кметството настоява за допълнителни 100 хил. лв. за закупуване на строителни материали, за да продължат работите и да се покрие сградата. През юли 1940 г. Министерство на финансите разрешава на МНП да изразходва от бюджета на фонд „Завещатели и дарители“ сумата 200 хил. лв. С тях се завършва грубият строеж на здравната станция и така се изпълнява волята на дарителя.
Снимка: Генко Шойлеков и здравната станция в Клисура
След доста перипетии през 1940 г. здравната станция в Клисура е завършена и започва да функционира. Тя е много модерна и представлява на практика истинска болница, обслужваща целия регион.
