Дарители – Будители: Как „Близкоизточната фондация“ прави първите детски площадки

13.10.2023 | Новини

„Дарители – Будители“ е кампания на Български дарителски форум, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейският ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на известни и не толкова известни дарители, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Научете повече от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома от Български дарителски форум с подкрепата на „Американска фондация за България“. Можете да я поръчате от офиса на БДФ или да я купите от книжарница „Български книжици“, както и да намерите онлайн на daritelite.bg. Медиен партньор на кампанията е Българската телеграфна агенция.

 

Днес ще ви разкажем за американската „Близкоизточна фондация“, която развива благотворителна дейност у нас през първата половина на ХХ век. Нейният основен принцип е, че най-добрият начин да помогнеш някому е да го научиш как да си помага сам.

Фондацията е основана през 1915 г. – първоначално за подпомагане на арменското и сирийското население, а малко по-късно обхваща в програмите си целия район на Източното Средиземноморие и Балканите. Първите инициативи са свързани с подпомагане на български и руски бежанци с облекла и обувки. Пратки с подобни дарения пристигат от САЩ, а в специално организирани работилници се реновират и преработват употребявани вещи. Първите подобни работилници се уреждат през 1927 г. при пристанищните складове във Варна и Бургас.

Освен това фондацията се заема с финансиране на програми в областта на здравеопазването, физическото възпитание на младежта и образованието. През 1930 г. е отворено първото лятно детско игрище – безплатна площадка за игра, спорт и други занимания, което за времето си е нещо напълно иновативно и е припознато като перспективна форма за извънучилищно възпитание. Тя се намира в един от най-бедните квартали на София – Коньовица (Разсадника). Спортното съоръжение фигурира в документацията като „Образцово игрище на Близкоизточната фондация“.

Посещението му е безплатно за деца до 14 г. Заниманията се провеждат целодневно, редуват се т.нар. подвижни игри и тихи занимания. Специално внимание се отделя на ръчния труд, като момчетата се обучават да плетат кошници, момичетата се учат на ръкоделие, а по-малките деца – да моделират с глина. Според данни на фондацията през 1932 г. игрището е посетено от 2 367 деца.

Снимка: Лятното игрище в Коньовица, София

Преценката на просветните и общинските власти, е, че без него младежите от най-бедния столичен квартал „биха били изоставени и изложени на лошите влияния на улицата“.

През 1932 г. се създава и малка библиотека, от която учениците вземат книги за прочит у дома, а ръководителите – за редовните часове по четене на приказки. През следващите години Образцовото игрище започва да работи целогодишно, като през есенно-зимния период заниманията се провеждат в т. нар. Детски клуб, състоящ се от библиотека, читалня и салон за публични изяви. В края на 30-те години започват да се организират екскурзии извън града, устройват се вътрешни и междуградски спортни състезания, през зимата басейнът се приспособява за пързаляне.

От 1936 г. Софийското училищно настоятелство поема изхранването на бедните деца, идващи на игрището, безплатно в трапезарията на училище „Марин Дринов“. Децата са под непрекъснат хигиенен и медицински контрол.

През втората половина на 30-те години Близкоизточната фондация отваря игрища и в с. Дивля, Радомирско, и с. Байлово (днешен гр. Елин Пелин).

Друго полезно начинание на Близкоизточната фондация в България е откриването през 1931 г. на здравно-съвещателна станция, отново в квартал Коньовица. Първоначално тя възниква като здравен център за наблюдение на децата, посещаващи игрището. В нея са ангажирани само 1 лекар и 1 медицинска сестра. Още на следващата година центърът прераства в здравно-съвещателна станция, а при игрището остава само кабинет за наблюдение режима на учениците.

Снимка: Здравно-съвещателната станция в Коньовица

През 1933 г. здравният център се премества в нова самостоятелна сграда с 3 помещения и акушеро-гинекологичен кабинет. В нея работят 2 лекарки, 2 сестри и общи санитарни работници. Организират се курсове по майчинство, домакинство и хигиена, а през 1935 г. българските власти предлагат на здравния център да води стажантската практика на млади лекари, акушери и сестри.

През 1932 г. станцията става инициатор на първата по рода си кампания за хигиенизиране на квартала. В нейните рамки се препокриват и дезинфекцират тоалетните на открито, поставят се умивалници в кухненските помещения, кофи за смет, градинският тор се огражда със защитни навеси. Кампанията става ежегодна, а главният лекар и персоналът на станцията следят за изпълнението ѝ и провеждат широка разяснителна работа сред хората. В кампанията се включват и децата от игрището, които помагат при почистването на дворовете.

Отново от персонала на станцията тръгва идеята за изработването на проект за интензивно развитие на личните стопанства в квартала, така че да се повиши тяхната доходност. През 1938–1941 г. към станцията се създава служба за професионална ориентация на хора, завършили прогимназиално образование. В квартала действат Клуб на бившите възпитаници на игрището, дружество „Модерна домакиня“, открита е консервна фабрика.

Със станцията е свързано и включването на фондацията в кампанията за „семейно настаняване“ на деца. В края на 1936 г. Дирекцията на народното здраве взема решение за експериментално настаняване на изоставени деца в семейства, което е първоосновата на приемната грижа у нас. Начинанието се провежда съвместно с общината, като средствата се осигуряват от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ. В началото на 1937 г. 23 деца на възраст от 23 дни до 6 г. са дадени за отглеждане в семейства. Здравно-съвещателната станция е натоварена с наблюдение на тяхното състояние.

Международната обстановка в навечерието на Втората световна война дава отражение върху дейността на филантропската организация. Към есента на 1939 г. рязко намаляват средствата, отпускани за дейността ѝ в България, но фондацията продължава да поддържа вече започнатите дейности. Нещата се усложняват още повече след влизането на България във войната през март 1941 г. като съюзник на Германия. Ръководителят на българския клон на фондацията Л. Фелдман получава нареждане от централата в Атина да пристъпи към замразяване на българските проекти. По негово желание и по настояване на местните власти той остава в страната дори след прекратяването на дипломатическите отношение със САЩ през декември 1941 г.

Българските власти не пристъпват веднага към ликвидиране на българския клон на фондацията. През 1941 и 1942 г. финансовото обезпечаване на нейните дейности става от Фонда за обществено подпомагане при МВРНЗ, от който са отпуснати около 1,5 млн. лв. След проучвания се взема решение да се формира нова организация, наречена Комитет за всестранни обществени грижи, която да поеме управлението на имуществото и координирането на дейностите на „ликвидираната Близкоизточна фондация“. Комитетът е регистриран като отделно юридическо лице със свой устав. През август 1945 г. се появява информация, че представител на Близкоизточната фондация ще посети страната с цел да се приведе в известност имуществото ѝ и да се проучат възможностите за подновяване на дейността. Развоят на събитията в България и налагането на комунистическата власт обаче не дава възможност сътрудничеството да бъде подновено.

Тази и още истории можете да прочетете в Енциклопедия Дарителите, както и онлайн на daritelite.bg

„Дарители – Будители“ е кампания на Български дарителски форум, популяризираща историята на дарителството.

Медиен партньор на инициативата е Българската телеграфна агенция.