Дарители – Будители е кампания на Български дарителски форум, посветена на историята на българската филантропия. Между 1 октомври – Европейският ден на дарителите и фондациите и 1 ноември – денят на Народните будители, ви разказваме истории на не толкова известни дарители и организации, които са спомогнали за изграждането на съвременна България. Повече научете от „Енциклопедия Дарителството“, издадена в 3 тома от Български дарителски форум с финансовата подкрепа на „Американска фондация за България“. Можете да я поръчате от офиса на БДФ или да я купите от книжарница „Български книжици“, както и да я намерите онлайн на daritelite.bg. Медиен партньор на кампанията е Българската телеграфна агенция.
Знаете ли, че първото кино в България е открито преди цели 97 години? То отваря врати на софийската улица „Иван Асен II“ №9 в квартала, наричан тогава „Малкият Париж“. Киното е построено със солидно дарение от семейство Мария и Тодор Влайкови. Те даряват парцела, построяват сградата, оборудват киносалон с 400 седящи места, сцена и 4 малки гримьорни, и купуват кинематографа, като ипотекират за целта почти цялото си имущество. Писателят Ран Босилек, който живее наблизо, разказва в спомените си, че е виждал с очите си как Тодор и Мария Влайкови пренасяли тухли и камъни на строежа.
Снимка: Кино „Влайкова“ днес
Двигател на всичко е Мария Влайкова. Тя е родена в Битоля и след завършването на Старозагорската гимназия, заминава за Македония, където е изпратена от Българската Екзархия като главна учителка. Преподава последователно в Охрид, Битоля и Солун. Омъжва се за бележития писател и общественик Тодор Влайков.
В завещанието си от 1926 г. Мария Влайкова пише: „Големият успех на кинематографа – разумно уреден и контролиран, който може не само да достави висша естетическа наслада, но може да служи за възпитание на младото поколение и на народа, зароди у мене идеята помощта, която имах желание да окажа на театралното дело у нас, а чрез туй и на народната просвета, да се свърже със създаването на един народовъзпитателен кинематограф“.
Архивни снимки на сем. Влайкови
Намерението на родолюбивата учителка е да построи и да завещае киното на Министерството на народното просвещение (МНП) за „устройването на ученически кинематограф“, който да бъде използван за културно-просветни цели. Волята на дарителката е приходите от киното и отдаването на салона под наем за литературно-музикални вечеринки и сказки, да бъдат разпределяни като „помощи и стипендии за млади даровити артисти от Народния театър за тяхното усъвършенстване“. Едно от условията на Мария Влайкова е еднодневните приходи от салона да остават в края на всеки месец на хористите и оркестрантите на Народната опера „за възпоменание на голямата любителка на музиката, на всички други изкуства, на всичко, що е прекрасно и добро“.
След смъртта на Мария Влайкова дарението е прието със закон от 22-ото Народно събрание, утвърден с указ от 16 октомври 1928 г. от Цар Борис III. Законът урежда прехвърлянето на собствеността върху салона на МНП, което поема ангажимента да довърши постройката и да покрие ипотечния дълг, възлизащ на 250 000 лв. Специално назначена комисия оценява наличната сградата и киносалона в нея на около 1,1 милиона лева.
При бомбардировките на София през март 1944 г. киното и инвентарът му изгарят, но тогавашният му наемател Стилян Георгиев възстановява сградата с лични средства. Малко по-късно тя е реквизирана от Столичното военно комендантство за нуждите на армията, а в края на 40-те години сградата е преотстъпена от държавата за вечно ползване на кварталното читалище „Антон Страшимиров“.
След като в наши дни киното беше заплашено от закриване и започна да се руши, хората от квартала се обединиха и с помощта на индивидуални дарители и доброволци, както и с отпуснатите от Столична община 50 000 лв., киното беше ремонтирано и посреща посетителите си с обновен салон от август 2023 г.
Следващия път, когато се чудите къде да отидете на кино, изберете салона на Кино Влайкова – само така ще запазим тази културна и историческа ценност за поколенията и ще помогнем тя да посрещне 100-годишнината си. Така ще изразим и нашата признателност към изпреварилата времето си дарителка – будната и модерна Мария Влайкова, благодарение на която България е имала първото си кино още през 1926 г.
