Андреа Хак-Ковач и семейството й живеят в България от година и половина. Те са от Унгария, а преди преместването си в София, са живели 8 години в Украйна. При старта на войната те са дълбоко шокирани, тъй като имат много приятели и лични преживявания там. Затова Андреа веднага решава да стартира лична кампания за фондонабиране във Фейсбук и събира големи суми, с които успява да подкрепи директно около 500 човека в Украйна и в бежанските общности в България и Унгария.
- Г-жо Хак-Ковач, разкажете ни накратко за себе си. Откога сте в България и участвали ли сте в благотворителни инициативи у нас преди?
Аз съм от Унгария, но от дълги години със семейството ми живеем в чужбина. Дойдохме в България преди година и половина, водени от работата на съпруга ми. Имамe три деца, две от които са големи и живеят в Канада, а най-малкото живее с нас в София. България е 9-атата страна, в която живеем. Децата израснаха, учейки в 5 различни държави.
- Как решихте да стартирате своя фондонабираща инициатива в полза на бежанците от Украйна? Разкажете ни повече за нея.
Преди да се преместим в България, семейството ни живя 8 години в Украйна. Имаме много приятели там. След началото на войната някои от тях бяха принудени да заминат за различни части на света. Гледах техни снимки – как спят в приюти, в бомбоубежища, как бягат от домовете си. Дори един ден попаднах случайно на документален филм по BBC и изведнъж видях учителката на едно от моите деца, която се качва в паника на автобус, за да я евакуират. Беше толкова страшно. Това е човек, когото познавам лично. Всичко това ми повлия страшно много и затова реших да започна кампанията. Нямах предишен опит. Участвала съм в много фондонабиращи събития, но не съм водила свое. Децата ми учат в международни училища и винаги сме били част от благотворителни инициативи, доброволствали сме много. Но аз не знаех точно как се организира подобна кампания. Започнах с призиви за подкрепа във Фейсбук и реших да го направя официално. Дори опитах да регистрирам фондация тук в България, но не успях и реших да не инвестирам повече време в това, защото нуждите бяха спешни и прецених, че не трябва да губя сили в административни неща. И така започнах да събирам средства от приятели от цял свят. Всъщност 95% от даренията идват от международни дарители, хора от различни страни. Някои от тях живеят в България, други са мои познати и техни приятели от различни части на света. Така започнаха да се събират доста средства. Първо изпратих пари за хуманитарна помощ на бежанците от Украйна в Унгария, където още в първите дни на войната заминаха много хора. Намерих там малка организация, която да управлява даренията. Предпочитам да работя с такива организации, защото са гъвкави и правят нещата публично, за да може всеки, който е дарил, да види за какво се изразходват средствата. Още от първите дни на войната насочихме финансирането към места за настаняване. След това започнаха да идват бежанци и в България и аз реших да помагам и тук. Това, че имахме много контакти и бяхме живели в Украйна ми помогна да продължа да изпращам средства и директно там. Все още имахме банкова сметка там и можехме да го правим лесно. С набраните средства до момента сме успели да подпомогнем повече от 500 човека. Едно от най-устойчивите неща, които направихме е да изпращаме средства на една лидерка на група майки от Киев – Наталия Ерунова. Тя се грижеше за много семейства там на място и оказваше всякаква помощ.
- Как избирате своите партньори? Знаем, че работите с ADRA България. Защо според вас е по-устойчиво да се инвестират дарителските средства в граждански организации, които имат опит и изградена инфраструктура, благодарение на които имат и по-голямо въздействие?
Тук в България помагам на една организация – Сдружение „Аурора“. Те са приятели от училището на децата, а аз съм в борда на организацията. Сдружението е създадено от Памела и Франко, които са италианци, живеещи и правещи бизнес в България. Те правят страхотни неща в подкрепа на социални каузи още от преди това, но след като започна войната в Украйна, те дариха цяла сграда в София за настаняване на украински бежанци. Поеха грижата за 8 семейства. Когато разбрах за това попитах Памела как мога да помогна и се включих като започнах да им изпращам средства от събраните от мен дарения. Знаете, че тези семейства бягат от Украйна без нищо и трябваше да им се купят основни неща: храна, лекарства, хигиенни и козметични продукти, летни дрехи, някои мебели, играчки и учебни помагала за децата. Аз пазарувах за тях. Сега Памела и Франко организират занимания и социални събития, търсят работа на майките, училище за децата.
След това започнах работа и с Фондация „АДРА България“. През март научих за тяхната работа и започнах да изпращам част от набраните в кампанията средства към тях. Те работят в много области – оказват хуманитарна подкрепа при бедствия и са в помощ на бежанците като ги посрещат още на границата и се грижат за тях. Тази организация ми е позната от преди и има подкрепата на много мои приятели от колежа, който съм завършила. Те са международна фондация и оперират в 130 страни. Хората ги познават и това е една от причините да даряват за тях. Знаем, че в началото имаше нужда от страшно много неща. АДРА бяха много организирани и още от първата седмица ни предоставиха и оповестиха публично списъци с нужните продукти и отчитаха къде отиват даренията. Беше много прозрачно и добре организирано. Така процедирах и аз в моята Фейсбук група – още от ден 1 публикувах точно за какво се използват парите.
- Какво е вашето наблюдение – помагат ли социалните медии за мобилизирането на ресурси и ако да, как?
Социалните медии са много мощни. Те свързват хората и ни помагат да се отчитаме и да набираме нови дарения. В началото правех всичко публично, но след това реших да направя затворена група, която се нарича Helping Ukrainians with Andrea. Там канех всички заинтересовани и отправях апелите за помощ. След това публикувах всичко закупено, снимки от получаването на даренията, самите семейства, които подпомагаме. Хората, които участват в моята дарителска кампания, даряват в лично качество и те имаха нужда от сигурно пространство. Такава беше обратната им връзка. Те не търсеха публичност за жеста си. Тъй като нямах много опит в подобни големи кампании, трябваше да опитвам и да подобрявам нещата в крачка. Има хора, които дариха няколко пъти големи суми. Истината е, че сега даренията намаляват, дори спират, въпреки, че аз пиша постоянно в групата и приканвам, обяснявам, че сега децата трябва да тръгнат на училище, да ги подпомогнем, че постоянно имат нужда от доставки на основни продукти. Но хората се умориха и след Великден даренията намаляха. Вероятно наесен ще опитам да направя фондонабиращи събития.
- Какво според вас е необходимо да се направи, за да се развие дарителството? Вие сте живели на много места по света, какви са вашите наблюдения и какво виждате в България като дарителска култура?
Аз още не познавам толкова добре ситуацията в България. Моят съпруг работи в банка ДСК и знам, че те са голям донор, както за Украйна, така и за много други каузи – социални, образователни, екологични. Ако всички компании гледат на филантропията като тях, значи нещата се развиват добре. Важно е да учим децата да помагат. Когато те израснат с разбирането за дарителството, това става напълно естествено за тях. Ние например сме приютили вкъщи едно петчленно украинско семейство. Те живеят в нашия дом с трите си деца. Искат да се приберат обратно в Украйна, но все още не е безопасно. Училищата не работят. Наистина не знаем какво ще се случи.
- Кой е според вас основният мотиватор за даряването?
В някои култури това е естествено – винаги даваш когато видиш, че някой има нужда. В ситуацията с Украйна, всички бяхме толкова шокирани от страданието на хората и всички искаха да помогнат някак. Войната се случва толкова близо до нас. Говорих с много хора и те казаха че това може да се случи и на нас. Например ние подслонихме това украинско семейство и се надявам, че ако ние попаднем в подобна ситуация, някои ще направи същото за нас. Това казвам и на децата си: че това е верижна реакция.
