На 5-ти ноември БДФ проведе петата среща от поредицата „БДФ – Зона за споделяне“. Тя беше провокирана от данните в Годишния анализ на дарителството в страната за 2020 г, който БДФ представи през октомври.
Основните изводи от анализа представи Теодора Бакърджиева от екипа на БДФ. Сред по-важните от тях са :
– Сериозен ръст на дарените средства през 2020 г., сравнено с 2019 г. – дарени 19% повече или над 117 млн. лв. от частни дарители.
– Компаниите изпреварват фондациите за пръв път от 5 години насам по обем дарени средства (49% от общите дарения са направени от компании). Даряват приоритетно за здравеопазване, образование и социална подкрепа
– Фондациите запазват обема дарения (само 1.5 млн. лв. по-малко, сравнено с предходната година) и даряват най-много за социална подкрепа, образование и наука и култура и изкуство.
– Хората даряват повече, с по-големи суми, разширява се и профила на дарителя по отношение на възраст и населено място (нарастват дарителите от по-малки населени места, даряват и по-млади и по-възрастни хора, отвъд възрастта 30-50, най-често застъпена предишни години).
Целият анализ може да прочетете тук.
Красимира Величкова очерта и някои по-важни тенденции и очаквания през следващата 2022 г.
– Преструктуриране на дарителски програми, така че да отговорят на променената пост COVID-19 реалност. Социалният аспект на кризата ще търси и намира отклик сред дарителите все повече.
– Нови партньорства и изобщо – затвърждаване на партньорствата като по-работеща форма за отговор на кризата.
– Създаване на спешни програми и фондове, в опит за решаване на директно засегнати от кризата хора и общности.
– Темата за психичното здраве на децата и възрастните все по-често ще бъде в дневния ред на дарителите .
– Темата за човешките права ще генерира все повече напрежение в обществото, ще бъде разглеждана в различни аспекти ( от права на уязвими общности до правата ни по време на криза) и ще има нужда от дарителски подкрепа – традиционно тя намира подкрепа основно в лицето на фондациите – дарители.
– Възможно намаляване на инвестираните средства от страна на компаниите – дарители.
– Разширяване на разбирането , че гражданските организации имат нужда от подкрепа, за да развиват капацитета си – защото те са в основата на дарителската инфраструктура, която прави възможно дарителският жест да стига на точното място.
– Нужда от широк медиен и обществен дебат и от критичен разговор за дарителството и средата.
