Журналистите пишат все по-често и все по-позитивно за даренията, показва анализ, изготвен по поръчка на Български дарителски форум
Повече от два пъти са се увеличили публикациите за благотворителност и доброволчество през кризисната 2020 г. През годината на COVID-19 в новинарските сайтове, печатните издания, телевизиите и радиостанциите те са общо 105 599 на фона на само 48 428 през 2019 г.
Това показва анализът на компанията за медиен мониторинг и анализ „Персептика“, изготвен по поръчка на Български дарителски форум (БДФ). Той беше представен днес на онлайн дискусия „Как говорим за дарителството?“, организирана от БДФ и Асоциацията на европейските журналисти в България.
През пандемичната година благотворителността е една от малкото позитивни теми в медиите, а и в общественото пространство като цяло. Журналистите вече пишат за нея значително по-добронамерено от преди – позитивният тон се увеличава от 25% през 2019 г. до 35% през 2020 г. От друга страна е налице и значително повишение на негативно заредените публикации – от 3% на 8% от материалите по темата. Това се дължи основно на няколко скандала, най-значим от които е този с дарителската платформа HelpKarma.
За поредна година като организатор на благотворителни инициативи най-често се споменава гражданският сектор. Значим е и делът на партньорствата, при които два или повече типа организации се обединяват в името на благородна кауза. Най-често става дума за сътрудничество между компания и неправителствена организация. В немалко случаи партньорството включва също международна организация или посолство.
Бумът на благотворителността в медиите през 2020 г. е характерен за всички анализирани комуникационни канали. Новинарските сайтове водят с 91% от материалите за дарителство и доброволчество. Споменаванията във вестниците заемат второто място с дял от 7%. Списанията отчитат по-малко от 1% от общото съдържание, основно заради по-рядката периодичност на изданията. Отразяването в радиостанции и телевизии е общо около 2% от всички материали (1611 споменавания в телевизиите и 424 в радиопрограми).
В интернет най-много публикации за благотворителност има в сайтовете на БНР (3963) и на в. „24 часа“ (1849). При телевизиите водеща е БНТ с 555 материала, а при радиостанциите – БНР с 244.
Съвсем очаквано, здравеопазването е ключова тема в годината на COVID-19 – на него са посветени почти двойно повече публикации (42 236) отколкото на образованието (24 034), което се нарежда на второ място. На трето място е социалната сфера (20 045).
2020-а е годината, в която доброволчеството успява да си пробие път в българските медии. Регистрирани са общо 34 689 споменавания на доброволчески инициативи – близо 4 пъти повече от 9645-те публикации през 2019 г.
Статиите, отразяващи компаниите и техните инициативи за корпоративна социална отговорност, бележат истински скок в сравнение с предходните 12 месеца. През 2020 г. са публикувани 12 992 такива материала – близо 4 пъти повече отколкото през 2019 г., когато те са едва 3401. Все по-често в тях се споменават имената на фирмите-дарители.
През 2020 г. се наблюдава интересна промяна в отношението към социалните инициативи на бизнеса. Делът на позитивните статии намалява от 68% на 53%, което може да се обясни с големия брой обзорни материали за дарителски кампании срещу COVID-19, които са по-скоро неутрални. В същото време се появява негативно отношение към корпоративното дарителство, което не присъства в предходни анализи по темата. То е свързано най-вече с активността на компанията на Делян Пеевски „Интръст“. В многобройните ѝ дарителски инициативи редица медии виждат опит за „изпиране“ на негативния имидж на депутата.
Целия анализ за дарителството в медиите през 2020 г. можете да видите ТУК.
Медийният анализ е разработен в рамките на проект „Дарителство за промяна“, изпълняван от Български дарителски форум с финансовата подкрепа на фонд „Активни граждани България“ (activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от БДФ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че те отразяват официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и оператора на фонд „Активни граждани България“.
