Осигуряване на безплатни лекарства с рецепта за всички деца под 4 години, предоставяне на пълен пакет услуги за бременност и раждане на всяка жена, независимо от здравноосигурителния й статус, премахване на таксите за детска градина за всички деца в предучилищна възраст, както и за яслените групи поне за най-бедните семейства. Това са част от препоръките към българското правителство за намаляване на финансовите бариери пред достъпа до образование и грижи в ранна детска възраст, които се съдържат в доклад „Ранното детство в ромските общности в Република България“ (RECI+).
Докладът е изготвен от фондация „Институт Отворено общество – София“ и се фокусира върху ситуацията в образованието, грижите, здравеопазването и социалните услуги за българските деца от ромски произход на възраст от 0 до 8 години. Докладът е подготвен по инициатива и с подкрепата на фондации „Отворено общество“, Ромския образователен фонд и УНИЦЕФ и е част от поредица подобни изследвания в страните от Централна и Източна Европа.
Инвестициите в ранно детско развитие в България изостават от тези в Европа. През 2016 г. инвестициите в предучилищното образование в България възлизат на 0,7% от БВП на страната, което е два пъти по-малко от средния дял на тези инвестиции в ЕС (1,5%). Понастоящем в България не съществува комплексна политическа рамка за ранно детско развитие, която да осигури цялостен подход към потребностите на децата в периода на ранното детство.
Ромските деца в България имат ограничена възможност да се възползват от предучилищното образование и грижи в ранна детска възраст поради системни, структурни и практически препятствия, включително лоши жилищни условия, затруднен достъп до здравни услуги и прояви на негативно отношение и дискриминация.
По данни на Агенцията за основните права в ЕС за 2014 г., цитирани в доклада, 86% от ромските семейства в България са изложени на риск от бедност, докато този риск съществува само при 22% от българските семейства. Бедността и материалните лишения не позволяват на ромските родители да заплатят таксите и другите скрити разходи, свързани с посещаването на детска ясла или детска градина. Това, заедно с хроничния недостиг на места в детските градини, са част от причините значително по-малко деца от ромски произход да посещават детски ясли и градини в сравнение със средните нива за страната.
Други пречки пред качествените грижи и образование в ранна детска възраст за ромските деца са недостатъчната подготовка на възпитателите в области като приобщаващо образование и етническото многообразие, липсата на стимули за включване на ромските родители като равни партньори в образователния процес, както и проявите на дискриминация и отрицателни нагласи, включително от страна на служители в образованието и от родители от неромски произход. В резултат, много ромски деца се оказват сегрегирани в детски градини със занижени стандарти.
Допълнителен проблем са образователните програми, които не са адаптирани за деца, чиито първи език не е български. Допълнителна подкрепа за изучаване на български език не се предлага преди началото на задължителните предучилищни групи, като към този момент много ромски деца вече значително изостават от връстниците си във владеенето на български език, което затруднява приобщаването и успеха им в образователната система.
Друг от изводите в доклада е, че системата за социално осигуряване в подкрепа на уязвимите семейства в България страда от слаба инфраструктура и системен недостиг на средства и не може да посрещне потребностите на уязвимите ромски семейства и техните деца.
В доклада се препоръчва създаването на всеобхватна стратегия за ранното детско развитие и определянето на темата като приоритет в националната политика, включително с предвиждането на мерки за подобрения в жилищната среда, борба с предразсъдъците и дискриминацията и разширяване на достъпа на ромските деца до ясли и детски градини.
Тук може да намерите резюме на доклада „Ранното детство в ромските общности в Република България“ (RECI+).
Пълен текст на доклада„Ранното детство в ромските общности в Република България“ (RECI+).
