Светозар Георгиев: Даренията за образование са инвестиция в бъдещето

02.06.2020 | Дарителите от първо лице, Новини

Светозар Георгиев е съосновател на софтуерната компания Telerik, на „Телерик Академия” и Campus X (частен инкубатор за технологични компании и таланти). Дарява за каузи, свързани с образование, вече години наред. Прави го, както той самият разказва, с два мотива – „прагматичен, макар и близо до сърцето” и „емоционален” – свързан с различни, докоснали го, човешки съдби.

Средствата, които насочва към образователната сфера, не разглежда като дарение, а като инвестиция в „положителния смисъл на думата”. Вярва, че когато помага на хората да се образоват и квалифицират допълнително, реално допринася в бъдеще те да си помагат сами. Да допринасят за обществото, но да са полезни и на себе си. Така реално вижда „мащаба на всеки лев инвестиране”.

По-емоционалните каузи, за които има естествената потребност да дарява, са свързани с различни човешки съдби, неотложни здравни нужди или критични ситуации, които изискват спешна реакция. Организациите, които подкрепя, са различни – от фондация „ Телерик Академия”, до организации, които работят за развитие на образованието – като фондация „Задно в час”, Американския университет в България, който самият той е завършил, и различни предприемачески инициативи.

„Всичко, свързано с образование, е моя лична кауза и дългосрочна инвестиция в нещо, което с времето ще поникне и ще стане по-голямо” – убеден е той.

 

Защо решихте да дарите и във фонда „Обединени срещу COVID – 19”, наред с обичайните каузи, които разпознавате като свои?

Винаги следя за това организацията, която ще управлява и реализира съответния проект или кауза, да покаже професионализъм. Парите лесно потъват като „вода в пясък” и могат да не доведат до ефект, който първоначално дарителят е искал да постигне. Внимавам организацията, на която дарявам, освен чисти намерения да има и капацитет за имплементация на съответната програма и осъществяване на целта, която си поставя. Във фонда видях този потенциал.
От друга страна – ситуацията в момента е крайно непривична, тежка като ефект върху отделните човешките съдби. Ако в нормални времена една недофинансирана здравна система се оправя „на ръба”, сега не могат да се осигурят дори елементарни условия за работа. И всяка помощ е добре дошла. Това беше и малък жест на благодарност и признателност към лекарите, които са истински войници на фронтова линия. Никой от нас не си представя колко е страшно ежедневието на един такъв лекар и каква саможертва прави той. В този смисъл жестът ми беше и малка благодарност към тези хора. А също и към неправителствените организации, които подкрепят социални каузи и към които вие преразпределихте средства от фонда. Сигурен съм, че това им помага да си свършат добре работата, отвъд първата здравна грижа, която лекарите оказват.

Като дарител какво очаквате от каузите, които подкрепяте?

Фондът „Обединени срещу COVID-19” реално отговори на това, което очаквам – да бъдат подкрепени малки местни организации, отвъд основния фокус на новините и с по-малко насочени парични потоци към тях, както и ясни критерии, по които ще се разпределят средствата. Има публична информация за всичко – мога да видя кои са организациите и в кои сфери работят, каква е тяхната кауза, какви са критериите за подбор на подкрепените, до кого точно е отишла помощта…Така си правя мисловна карта къде са отишли средствата и какъв е ефектът от тях. Комуникацията беше бърза и навременна. В този смисъл за мен като дарител това е достатъчно.

Какви перспективи пред дарителите виждате след острата фаза на кризата?

Кризите често се използват и за оправдание. И при предишната – през 2008/2009 г., която се разви по-меко в България, всички – от правителства до лидери на фирми, се оправдаваха с нея, дори когато не бяха пряко засегнати. Трябва да внимаваме за подобен феномен и сега.
В краткосрочен план може да има истинска, обективна причина някои хора и бизнеси да спрат да даряват. Въпреки всичко смятам, че кризите събуждат чувство на съпричастност и желание в дарителите да откликнат на различни нужди.
Смятам, че обемът на дарените средства не е толкова важен, но трябва да е смислен за човека, който ги влага. Натъжава ме, че хора и организации с възможности даряват минимални суми. Това отчитам като егоистичен акт, сякаш за тяхно самоуспокоение, че са помогнали. Нужно е да развиваме самосъзнание, че за да постигнеш промяна, трябва да дариш по-смислено –не само парите си, може и време, експертиза, контакти, помощ да се реализира дадена кауза – ето това се надявам да еволюира.

Пътят към по-смислено и устойчиво дарителство според Вас е…?

Децата да се образоват, че дарителството е ценност, още от ранна възраст. По време на комунизма такова нещо отсъстваше – не сме обучавани и възпитавани да даряваме. Историята не можем да се променим, но бъдещето можем. Вярвам, че всеки родител е длъжен да възпитава детето си да дава, да знае, че винаги ще има хора в нужда, дисбаланси в обществото и каузи, които трябва да бъдат подкрепяни.


Над 40 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема.
Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице.
В поредица интервюта Български дарителски форум представя аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”.
                                                                                                                                                   Автор: Български дарителски форум