Над 40 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че светът във време на пандемия далеч не е само хаотичен, непредвидим и затворен в себе си. Всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия. Жестовете на отделни граждани, даренията от фирми и фондации, спонтанните дарителски кампании станаха всекидневие, немислимо преди кризата. Информацията за тях вече не е новина. Тя звучи като естествена човешка реакция на съпричастност и завръщане към важни и споделени общи ценности.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема. Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице. Български дарителски форум ги попита за аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”. В поредица от интервюта Ви представяме техните отговори.
Тръстът за социална алтернатива (ТСА) работи за преодоляване на бедността и образователните различия, които са пречка пред интеграцията на хората от малцинствата. Основен фокус на организацията е ромският етнос. „Статистиката е стряскаща – разказва Сара Перин, изпълнителен директор на ТСА – 72% от ромите в момента живеят под прага на бедността”. И добавя – „За да помогнем на младежите и семействата да успеят да се интегрират, е необходим достъп до качествено образование още в ранна детска възраст. Подкрепата в ранните години при уязвими групи има най-голям смисъл и възвръщаемост”. Именно затова Тръстът (както НПО секторът нарича организацията накратко) се фокусира върху дългосрочни програми в тази посока. Кризата с COVID-19 обаче, отчасти променя политиката им. Защо, разказва Сара, която преди позицията си в ТСА е директор на Програмата за хора в икономически неравностойно положение във фондация „Америка за България“, а страната ни познава още от 1999 г., когато идва тук като учител по английски с американския „Корпус на мира”.
Как кризата промени дарителската ви политика?
Знаете, че ТСА работи по дългосрочни програми за намаляване на бедността и различията, които пречат на уязвимите групи, в частност – на ромите, да са интегрирана част от обществото ни. Вярваме, че ранното детско развитие и достъпът до качествено образование правят това възможно и там са основните ни усилия. Сега обаче кризата с COVID-19 създаде критични, спешни нужди, на които трябваше да отговорим. Преценихме, че ако не го направим, последствията върху по-бедните и засегнати от кризата семейства ще са огромни. Тези нововъзникнали нужди не отменят необходимостта от дългосрочните ни инвестиции и програми, но пренаредиха сегашните приоритети. Излязоха базисни липси – от храна, вода, дезинфекциращи препарати, лекарства и неотложни медицински грижи. И ние преориентирахме част от подкрепата си в тези посоки.
Как избирате каузите и организациите, в които инвестирате сега? Решението ви за подкрепа на Националната мрежа на здравните медиатори, например, беше провокирано от кризата.
Да, с финансовия жест на частни дарители от САЩ имахме възможност да подкрепим с малък грант Мрежата на медиаторите. С наша помощ те закупиха защитни облекла, маски, ръкавици, дезинфектанти, за да са обезопасени в работата на терен, особено в рискови места. Близо 230 здравни медиатори работят във високорискови общности в цялата страна. Преминали са специфично обучение и имат богат опит за работа в ромските общности. Това ги прави много ценен партньор по време на подобна криза. Дейностите им са ефективни и разнообразни – разясняват всички медицински аспекти, свързани с COVID-19 – симптоми, начини на заразяване, начини за предотвратяване на инфекцията. Помагат на членовете на общността да разберат мерките за безопасност и ограниченията, наложени от кризата. Съветват тези, които се връщат от работа в чужбина, как да се грижат за себе си и близките, как да са отговорни към останалите. Според мен Мрежата е много добър пример за организация, на която се спираме, защото отговоря по точен начин на нуждите, породени от кризата, специално сред ромския етнос.
Част сте и от мрежата дарители във Фонд „Обединени срещу COVID-19”. Какво ви провокира да се включите в подобна обща инициатива?
Предимството на този фонд е, че предлага експертни и координирани усилия за посрещане на най-критичните социални нужди, породени от кризата. А от друга страна – беше вдъхновяващо да сме част от общност на мотивирани и въвлечени в обща кауза дарители.
Как ще се промени дарителството след кризата, според вас?
Реакцията на фондации, компании, посолства, търговски камари, неправителствени организации и отделни хора беше… невероятна! Толкова е мотивиращо да виждаме как хората в подобна ситуация даряват бързо и щедро. Далеч не само за фонда „Обединени срещу COVID-19“, но и по много други други начини. Впечатляваща е човешката съпричастност – навсякъде, но и специално в България. Не говоря само за организираното дарителство. Видяхте – съседите си помагаха взаимно – с храна, лекарства, с маски, хора откликваха на различни нужди. Иска ми се да кажа, че това се случваше и в ромските общности – семействата, които работят в чужбина, изпращаха пари за закупуване на храна за по-бедните. Други пък подпомогнаха учителите в различни региони, за да са сигурни, че децата ще получат материали за обучение, дори когато нямаха така нужните лаптопи и таблети в момента. Да усетиш щедростта и съпричастността на хората е много зареждащо.
Въпреки това, всички знаем, че след кризи от подобен мащаб идват по-трудни времена. Няма да е учудващо, ако станем по-обърнати към себе си и позагърбим сегашната щедрост. Бих насърчила всички да не забравяме най-уязвимите в обществото, да продължаваме да гледаме „навън”, да проявяваме емпатия и да търсим начини за подкрепа на дългосрочните нужди на хората, пострадали от кризата.
