„Не бих казала, че кризата е променила дарителската ни политика в своята цел и същност, но я промени, доколкото ни фокусира върху общностите, които най-много се нуждаеха от помощ в този труден момент”. Милена Драгийска е главен изпълнителен директор на Лидл България от 2007 г., когато веригата стъпва на българския пазар.
Разговорът с нея е за трудните решения на бизнеса във време на криза, аргументираните избори за подкрепа и перспективите пред дарителството – корпоративно и лично.
Какво промени кризата в дарителската политика на Лидл България?
COVID-19 събуди най-големия страх у човека – страха за здравето на неговите близки и него самия. Изложи на голям риск определени групи хора – лекари, полицаи, служители на хранителни вериги и всички онези, които през цялото време бяха на първа линия. Това, разбира се, заслужено провокира солидарността и благодарността на обществото към всички тях. От друга страна, икономическият ефект от кризата постави в още по-трудна ситуация групи, които и преди COVID-19 изпитваха сериозни трудности, като децата в неравностойно положение и възрастните хора. От тази гледна точка, COVID-19 ясно определи кои обществени групи са най-засегнати, поставени са в условия на най-висок риск и имат най-голяма нужда от подкрепа и защита.
В този аспект даренията на Лидл България бяха за закупуването на респиратори – дарение общо в размер на 300 000 лв., което направихме съвместно с Кауфланд България към Министерство на здравеопазването. Подкрепихме финансово различни общини, като предоставихме хранителни продукти за възрастните хора; предоставихме хранителни и нехранителни продукти на общо 126 деца от 4 детски интерната. Подкрепихме финансово и Българската хранителна банка, която също активно работеше за осигуряването на храна на хората в нужда по време на извънредното положение.
Как избирате каузите, които подкрепяте сега?
Ежедневно към Лидл България пристигат десетки запитвания с молба за помощ и дарения. За съжаление, колкото и да искаме, е невъзможно да се отзовем на всички. Затова – когато избираме коя кауза да подкрепим – внимателно разглеждаме какви са целите на организацията, която се е обърнала към нас с молба за дарение, доколко тези цели се вписват в нашите стратегически, на кого конкретно ще помогнем и ще бъде ли нашата помощ наистина ефективна и устойчива? Не бихме могли да ги степенуваме по важност, защото всяка една кауза е важна сама за себе си. Стремим се обаче да ги поставяме в контекста на дейността и целите на Лидл България, за да сме наистина целево ориентирани и полезни. Традиционно насочваме усилията си към подкрепата на деца и семейства в неравностойно положение – чрез финансова помощ или дарение на продукти, защото именно това е и една от водещите ни цели като компания – да бъдем в подкрепа на младите семейства и да помагаме на хората да водят един по-качествен и пълноценен начин на живот.
Ще промени ли и как според Вас бизнесът социалните си инвестиции?
Мисля, че по време на кризата бизнесът ясно засвидетелства своята солидарност и доказа, че обществото може да разчита на него в трудни моменти. Видяхме колко много компании даряваха средства и търсеха начин да помогнат. От друга страна обаче, не бива да забравяме, че кризата постави в трудна ситуация голяма част от бизнеса. Много компании се наложи да съкратят служителите си, да оптимизират бюджети и изцяло да променят плановете и стратегиите си. Затова вярвам, че в този труден и за тях самите момент, компаниите ще станат по-фокусирани и прецизни в своите социални инвестиции. Ще премислят повече, но не защото не са съпричастни, а защото немалка част от тях ще са изправени пред по-големия проблем – да запазят бизнеса си и да го вдигнат отново на крака. Ако трябва да обобщя – ще броим до 50 преди да дарим, ще бъде по-осъзнато и отговорно, но в никакъв случай не по-малко солидарно.
Страховете Ви по отношение на дарителите и дарителството? И надеждите ви?
Моят най-голям страх по отношение на дарителството винаги е бил да не го превръщаме в конкуренция и бизнес надпревара. Страх ме е да не го превърнем в „мода“ или бизнес ход, целящ единствено трупане на дивиденти. Има и още един момент, който не бива да се подценява – корпоративното дарителство не може да замени устойчиви политически решения, секторни политики и инструменти и не бива да се очаква то да поправя структурни проблеми: то може само да осветли проблем, да мобилизира енергия за решаването му и да го подпомогне. Когато даряваш, трябва да го правиш от сърце и без очаквания – не защото другият така е направил и още по-малко, защото очакваш нещо в замяна. Затова и надеждите ми са да не позволим това да се случва. Надявам се, че искрената солидарност и желанието да помагаме ще продължат да бъдат водещи във всеки акт на доброта – личен и корпоративен.
Над 40 млн. лв. са дарени в България от средата на март досега, показва анализът на Български дарителски форум. Това е ясен знак, че всички ние сме склонни да търсим нови решения на проблемите, с повече въображение, смелост, щедрост и емпатия.
Сигурни сме, че в бъдещето след COVID-19 потребността от дарителска подкрепа ще е още по-осезаема.
Затова си заслужава да чуваме гласа на дарителите от първо лице.
В поредица интервюта Български дарителски форум представя аргументите им за изборите, които правят – сега и в несигурното „след това”.
Автор: Български дарителски форум