Важните уроци от дарителството през 2019 г.
Светлана Георгиева, журналист
“Така съм възпитаван.” Този отговор на анкетирани българи на въпроса за мотива им да направят дарение е сред впечатляващите факти в годишния анализ на Български дарителски форум (БДФ) за благотворителността през 2019 г.
36,8% от попитаните в проучването на “Алфа Рисърч” (съществена част от анализа) са посочили, че даряването е култивирано у тях в процеса на възпитанието им. Бих желала да ги познавам лично. Както и онези 24,8%, които смятат, че каузата, за която са дарили, е важна за обществото. Това може би е знак, че все още е жива унищожената след Девети септември 1944 г. култура на благодетелство и спомоществователство. Неслучайно тези думи вече са архаизми.
Числата в анализа са много и разнообразни, но по-важна е картината, която рисуват. Тя, колкото и да е фрагментарна, позволява някои съществени изводи за обществото, от което сме част, както и за държавното управление, което сме си избрали.
Първо, вижда се, че индивидуалните дарители са изключително скромни. Или пък са отвратени от бюрокрацията.
Едва 5% от тях са декларирали даренията си пред данъчните, за да получат миниатюрната отстъпка в годишната си декларация. А сега си представете, че и останалите данъкоплатци – физически или юридически лица, бяха така мотивирани и даряваха дори само заради данъчното облекчение. Това обаче няма как да стане с магическа пръчка. Необходими са кампании, много, много информация и истински данъчни облекчения.
Очевидно е също, че управляващите нямат отношение към безвъзмездната помощ в обществото – дори не се стараят да скрият това. Насърчаването на дарителите не им е грижа, нито улесняването и мотивирането им. Най-яркото доказателство е фактът, че рязко са намалели даренията от граждани и фирми за звеното към здравната каса, което пое функциите на закрития Фонд за лечение на деца. Спадът е в пъти. Така обществото писа двойка на безобразния акт да се съсипе нещо, което работеше успешно.
Второ: Даренията са по-малко отколкото през 2018 г. и значително по-малко отколкото през 2015 г. Поради какви причини хората не са помагали безвъзмездно? Цели 64% са се аргументирали с финансовото си състояние. А 33,1% сочат като проблем липсата на информация за какво точно е изразходвано дарението. Тоест хората масово не разполагат с достатъчно средства или се чувстват икономически несигурни. Освен това се опасяват от злоупотреби.
Тези два проблема също опират до държавното управление, защото на него обществото ни е делегирало както икономическата си съдба, така и задължението да контролира. Дейности, които и без пандемията от коронавирус не процъфтяват.
Бизнесът определя “климата” през 2019 г. като несигурен. Последиците: по-малко компании са станали дарители, макар и да има 14% ръст на даренията им. Заради непредвидимостта в България явно дори по-добрите финансови резултати не водят непременно до повишаване на обема на дарените средства от предприемачите. Има ли учудени? Само си спомнете колко пъти през 2019 г. чухме от хората във властта думата “одържавяване” и “национализация”!
Много важно е и това, че гражданите предпочитат да даряват повече и по-често за кампании за лечение през дарителски платформи, където това става бързо и лесно, а зовът за помощ стига до максимално широка публика. Затова основната задача отново е прозрачност и контрол. И да, бъдещето очевидно е в платформите. Ключът към успеха е пълната прозрачност и контролът на отчетността.
Добрите новини:
– Неправителственият сектор е здравият стълб на обществото. За поредна година най-много са дарили фондациите – те са осигурили почти половината от дарените средства.
– Каузите, свързани със закрилата на животните и околната среда, бележат ръст – ето още един ефект от възпитанието.
– 40% от пълнолетните жители на страната вече са правили дарения – да се надяваме, че ще повторят.
– Съществен е делът и на предметните дарения (36%) – чудесна алтернатива да помогнеш.
– Все повече хора даряват над 100 лв.
За финал: Благотворителността и съпричасността в опустошеното ни общество са още живи. Това не отменя факта, че ни предстои много дълъг път до онова ниво на емпатия и всеотдайност, в което ще е невъзможно политиците ни да ползват дарителски кампании за личен пиар, а пребиваващите във властта да се отнасят бездушно и безотговорно към купищата социални проблеми на избирателите си.
Приключвам с един обнадеждаващ факт от статистиката на БДФ: От март до май 2020 г. – в най-острата фаза на кризата заради пандемията от COVID-19 под различна форма дарения са направили около 1 милион пълнолетни жители на България.
Да последваме примера им. Gratum est donum, quod venit ante preces. Приятен е подаръкът, който идва преди молбата.
Целия годишен анализ на Български дарителски форум за благотворителността през 2019 г. можете да видите ТУК.
Материалът е разработен в рамките на проект „Дарителство за промяна“, изпълняван от Български дарителски форум с финансовата подкрепа на фонд „Активни граждани България“ (www.activecitizensfund.bg) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП). Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от БДФ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че настоящата публикация отразява официалното становище на Финансовия механизъм на ЕИП и Оператора на фонд „Активни граждани България“.
