Софийският университет „Св. Климент Охридски“ е най-даряваната институция в България
„…реших да принеса на олтаря на Отечеството нужната жертва за въздигането зданието на първия Български Университет, дето бъдещите ни поколения да се учат преимуществено как да ценят, пазят и оплодотворяват благата, с които България се ощастливи в наше време. С тая цел аз имам чест да туря на разположението на Ваше Царско Височество:
Моето празно место от около 10 200 четвъртити метра в София, улица Цариградска и Дондуков Булевард.
Една сума от 900 000 (деветстотин хиляди) лева…“
Това пише Евлогий Георгиев до княз Фердинад от Букурещ през януари 1896 г. по повод предстоящото миропомазване на престолонаследника княз Борис Търновски в източноправославната вяра. Години по-рано – в завещанието си от 18 юли 1882 г., големият меценат предвижда сумата от 6 милиона златни лева, която да образува фонд за изграждането и издръжката на “едно висше училище в един град на България или Румелия”, по решение на специално настоятелство (ефория).
Така, благодарение на щедростта на Евлогий Георгиев и неговия брат Христо, се ражда първото висше училище в България – днешният Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Именно фигурите на двамата благодетели посрещат студентите на централния вход на Ректората на Алма матер.
Днес някогашното Висше педагогическо училище има 16 факултета и три департамента, разполага с 18 учебни сгради, десетки лаборатории, 10 студентски общежития и три студентски стола, учебно-научни бази и почивни станции, множество центрове и обслужващи звена. Софийският университет има още свои университетски центрове за управление на качеството и за информационни и комуникационни технологии, Център за дистанционно обучение, Център за славяно-византийски проучвания, шест кариерни центъра, университетско издателство, Културен център, четири музея, университетски медии, театър, университетски ботанически градини. С фонда си от над 2 500 000 единици университетската библиотека е втората по големина библиотека в страната, а със своите 30 000 читатели е първа по посещаемост.
От самото си основаване до днес Софийският университет „Св. Климент Охридски“ се радва на финансовата и материална подкрепа на много благодетели и меценати. В първите десетилетия от съществуването му заможни българи, хора от средна ръка, а дори и с по-скромни възможности заделят средства, за да подпомогнат и насърчат българското висше образование. Със завещани или дарени пари, ценни книжа или имоти те учредяват фондации и фондове, участват с волни пожертвувания в общонационални инициативи, даряват книги и цели библиотеки, оборудване и др.
Така например през 1928 г. поетесата Дора Габе Пенева – съпруга на починалия в предходната година проф. Боян Пенев, дарява на семинара по българска и славянски литература 4814 тома. През 1943 г. дарения в книги се правят от името на покойния проф. д-р Параскев Стоянов (210 тома), на д-р Теодосий Витанов (350 тома за библиотеката на Медицинския факултет), на проф. д-р Стефан Бончев (за Института по геология), на д-р Базов (за Ветеринарно-медицинския факултет) и др.
Университетът получава безвъзмездна финансова подкрепа и от Рокфелеровата фондация – най-големия му задграничен благодетел. Със стипендии от фондацията в периода между двете световни войни специализират в чужбина между 70–80 млади учени и преподаватели. Тя отпуска значителни средства и за попълване на библиотечните фондове на факултетните библиотеки, за оборудване и модернизиране на университетските лаборатории.
Със средства на дарителите са учредени и многобройни фондове, които издържат стипендианти, отпускат помощи на бедни студенти, дават награди за добър успех или достижения в науката.
До края на 40-те години броят на фондовете при СУ възлиза на над 30 с общ капитал 13 039 860 лв. Повечето от тях възникват със завещания и дарения. Сред дарителите преобладават хора, чийто професионален и житейски път е свързан с университета. Обикновено това са дългогодишни университетски преподаватели, техни възпитаници и родственици. Значителна част от учредените от тях фондове са за насърчаване изследванията в областта, която те са преподавали или изучавали – за поощрение на талантливи студенти, за награди на студентски трудове, за специализации в чужбина, за поддържане на библиотечния фонд и т.н. Но едновременно с това се подпомага и образованието на бедните студенти.
През социалистическия период продължава традицията както на индивидуалните, така и на институционалните дарения. Най-мащабно до 1988 г. е дарението, свързано със създаването на Центъра за славяно-византийски проучвания “Ив. Дуйчев”. Основа за неговото учредяване стават личната библиотека и архив на проф. Иван Дуйчев.
По повод 100-годишния си юбилей университетът получава голям брой разнообразни по характер индивидуални дарения, както и колективни дарения от 68 различни институции.
И в миналото, и в по-ново време даренията понякога са в прибори и друго технологично оборудване на научните звена в университета. На Клиниката по кожно-венерически болести проф. Богомил Берон предоставя ценна апаратура. Проф. Стефан Ватев дарява на Географския институт своите антропометрически инструменти. д-р Ст. г. Тончев завещава на Очната и Ушната клиника всичките си хирургични инструменти и електромедицински апарати. През учебната 1938/1939 година германската оптическа фирма „Ернст Лайц“ дарява на Ветеринарномедицинския факултет микроскоп и допълнителни принадлежности на обща стойност 70 хил. лв. и т.н.
Тази традиция се поддържа и днес. Алма матер постоянно получава дарения под формата на студентски стипендии, ценни книги, апаратура, оборудване на цели модерни лаборатории и др. Много от тях идват от компании, базирани в нашата страна, които разчитат на Софийския университет, за да задоволят потребностите си от специалисти. Най-голям дарител е Европейският съюз, значими са постъпленията и от други държави извън България.
Според финансовите отчети на висшето училище през 2017 г. то е получило като помощи, парични и материални дарения общо 5,762 млн. лв. За 2018 г. сумата е почти 4,152 млн. лв.
Примери за знакови дарения от последната година са тези от „Тотал E&П България“ и от „Шел Интернешънъл Експлорейшън енд Дивелъпмънт Италия С.П.А.“.
„Тотал E&П България“ направи дарение в размер на 75 894,12 лева за ремонт и подновяване на химическа лаборатория в Катедрата по минералогия, петрология и икономическа геология към Геолого-географския факултет, както и за ново лабораторно оборудване. Отделно от това компанията дари 11 750 евро за финансиране на полеви практикум за студенти и преподаватели от Катедра „Метеорология и геофизика“ към Физическия факултет на Алма матер и Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“.
С финансова подкрепа от „Тотал Е&П България Б.В.“ в размер на 75 000 лв. през 2019 г. беше обновена химическата лаборатория към катедра „Минералогия, петрология и полезни изкопаеми“ на Геолого-географския факултет на Алма матер.
С дарение в размер на 75 000 евро от „Шел“ през ноември 2018 г. беше открита първата по рода си лаборатория за рентгеново-флуоресцентен анализ, оборудвана с пещ за изготвяне на топилки от скали и минерали за този анализ. С новата апаратура се оптимизира геохимичното изследване на геоложки обекти и се подобрява качеството на обучението на студентите геолози, особено по отношение на изготвяните от тях дипломни работи.
