Да се движиш в непозната среда със завързани очи, за да влезеш в ролята на незрящ човек, който разчита единствено на куче водач. Да пипнеш и говориш с гвардейци в парадна униформа, които иначе гледаш само по телевизията. Да научиш как се разработват компютърни игри и как се прави компост. Да правиш сандвичи с ромски деца в кухня за бедни. Да месиш хляб и да садиш дърво с деца бежанци.
Тези и още много вълнуващи моменти са преживели малките ученици на Ели Георгиева от 105-о СОУ „Атанас Далчев“ в София само за три години, откакто участват в националната програма „Научи се да даряваш“ на Български дарителски форум.
Как всичко преживяно промени децата и тяхната класна ръководителка разказва самата Ели Георгиева.
Винаги съм искала да се занимавам с благотворителност и съм го правила, но някак „на парче“. Искаше ми се да намеря смислен начин, който да формира у децата отношение и характер. Когато през 2016 г. в училище пристигна покана за „Научи се да даряваш“, тъкмо поемах 25 първокласници. Не се колебах.
За мен беше важно да имам подкрепа от директора, защото без нея не би било възможно да се правят нестандартни уроци, да се канят гости в клас или да се организират дейности извън училище. Също толкова ключова е и ролята на родителите, защото без тях учителят е наполовина полезен и успешен. Постарах се да ги спечеля за идеята още на предварителната ни среща през юни. Всички я приеха радушно.
Вероятно затова и никой не се изненада, когато започнахме учебната година нестандартно – вместо с традиционните коронки с букви, стихчета и песнички от детската градина ние заедно определихме правилата на класа. Аз не знаех предварително какви правила ще създадем. Исках самите деца да кажат какво за тях е важно – например да бъдат приятели, да си помагат. Стимулирах ги да говорят положително – не какво НЕ бива да се прави, а как съответното нещо е добре да се направи. Трябва да питаме децата – те всичко носят, всичко казват, от нас се иска само да намерим подходящия начин да го извадим от тях.
В първи клас за децата бяха много интересни темите за професиите. За щастие имам родители със сравнително редки и интересни професии. Те ни гостуваха толкова добре подготвени, че вместо по 40 минути, часовете продължаваха по час и половина и децата не спираха да задават въпроси.
Много впечатляваща беше например срещата с войници от националната гвардейска част, организирана от майка – журналист във военния телевизионен канал. Гостите дойдоха в пълна парадна униформа, като сред тях беше и единствената жена-гвардеец. Този урок беше много важен, защото темите, свързани с патриотичното възпитание, отсъстват в училище и децата не реагират на химн, знаме и други национални символи.
Майка и баща на мой ученик – компютърни специалисти, се превърнаха в истински хит. Нищо изненадващо – всички деца се увличат от тези технологии. Гостите не просто разказаха как се създават игри и приложения. Те обясниха на първокласниците, че за да работят в тази сфера, трябва да са добри математици, да учат, да се борят, да бъдат амбициозни, че просто седенето пред компютъра няма да ги направи професионалисти.
Темата за компостирането пък имаше чисто практическо продължение. Поканихме баща от класа, който разработва такива технологии. Той разказа и нагледно показа със снимки от собствения си двор как се прави компост и защо е полезен за природата. Не след дълго останалите деца, които живеят в къщи, поканиха този човек да направи компости и за тях.
Малките ученици се вълнуват от всички теми, свързани с животни. Моите третокласници няма да забравят срещата си с незрящата Калина, нейното куче водач и треньорът му от фондация „Очи на четири лапи“. За да разберат колко е труден животът, когато човек не вижда и колко е важна помощта на кучето, децата влязоха в ролята на Калина. Най-напред със завързани очи трябваше от пликче с монети да извадят предварително определена сума. Никой не успя, макар че пробваха различни хитрости. После разместихме чиновете и столчетата в класната стая и отново с превръзка на очите и бастун учениците трябваше да преминат от единия край до другия. В края на часа сигурно всеки имаше поне по една синина. Децата научиха също, че кучето водач не е обикновено домашно куче, а работи също като хората. Със сигурност след този урок моите ученици никога няма да подминат безучастно незрящ човек.
Много пъти сме провеждали часовете по „Научи се да даряваш“ извън училище. Например по темите, свързани с отношението към различните хора. Сътрудничим си с кухнята за бедни към храм „Св. Илия“ в столичния квартал „Дружба“, където има многобройно ромско население. Всяка година носим там непродадената храна от коледния благотворителен базар. Когато моите ученици бяха във втори клас, решихме да видоизменим традицията. Организирахме децата и родителите им и, освен останалото от базара, купихме трайни храни. Една събота отидохме в кухнята. Подготвихме пакети с основни продукти за всяко ромско семейство, което дойде. А моите второкласници правиха сандвичи заедно с ромските деца. В началото нашите деца се държаха малко настрани от ромските, защото те бяха мръснички, не добре облечени, по четири-пет хванати за майка си. Но в един момент всички се отпуснаха и започнаха заедно да мажат филийките, да ги украсяват, да си ги разменят.
Моите ученици общуват много добре и с деца бежанци – играят, ритат топка. В Хлебна къща – София, рисувахме с житен клас върху брашно и месихме хляб заедно – веднъж с квас, друг път с мая. Темата беше „Всички сме замесени от едно тесто“. В първи клас пък засаждахме дърво заедно с деца бежанци. Много време се подготвяхме и организирахме също сериозна дарителска кампания за бебета бежанци, които имаха нужда от адаптирани млека, шишета, биберони, храни. Председателката на Съвета на жените бежанки в България Линда Ауанис ни гостува в училище и говорихме колко е важно образованието за децата, които на практика са изгубили всичко материално в живота.
Имахме и урок, посветен на защитата на природата. Реших да използвам популярната песен на Майкъл Джексън Earth Song, в чийто видео клип се показва разрушителната дейност на човека – как изсича гори, убива слонове, улавя делфини, замърсява въздуха, води войни, които отнемат човешки животи, но в един момент бунтът на човека и неговата вяра възстановяват всичко. Изводът е, че ние, които унищожаваме, можем да променим нещата и да спасим природата. Децата бяха много впечатлени. Тяхната реакция доказа убеждението ми, че особено за първолаци е абсолютно задължително да виждат с очите си колко зло може да причини човекът, но и как пак той е в състояние да го поправи.
Аз нямаше да имам тези ученици, ако не беше програмата „Научи се да даряваш“. Тя формира тяхното поведение. Моят клас е единственият в нашето училище, който не прилича на никой друг. Той стана отбор, който не се разделя, който се подкрепя, който се защитава, който си помага. „Научи се да даряваш“ формира децата като отношение не само помежду им, но и към околните. Да вършиш добро, да помогнеш, да се включиш за тях вече е толкова естествено, все едно винаги е било част от тях.
Най-важното за учителя е всичко да идва от сърцето и да минава през сърцето. Децата, особено по-малките, много усещат кога ти самият преживяваш това, с което ги занимаваш и кога просто им говориш, за да мине време.
„Научи се да даряваш“ промени и самата мен. Научи ме, че мога да бъда още по-добра, че мога да дам още нещо на децата, освен да ги науча да четат и пишат. Не е важно само да можеш да си изпееш урока. Трябва да отделиш време, за да направиш учениците си хора, да им обясняваш, че са добри, да ги амбицираш, да им казваш, че могат, че ще променят света. Защото това са поколенията, които наистина ще променят света. Децата са фантастични. В тях има толкова много ценни зрънца. Просто някой трябва само мъничко да разчопли почвата и те покълват веднага.
