В България хората да са активни и компаниите да са обществено ангажирани все още не е норма. По-скоро е нещо странно, различно. Наша отговорност е да го превърнем в културна норма. Затова трябва да посочваме добрите примери. Важно е тези, които правят добро, да бъдат поощрявани и показвани, за да осъзнават и те самите ролята си на водачи в тези практики.
Тази теза защити директорът на БДФ Красимира Величкова в предаването „Нашият ден“ по програма „Христо Ботев“ на националното радио. Тя участва в дискусия за автоцензурата при отразяването на корпоративното дарителство в медиите.
Когато става дума за благотворителни инициативи, някои бизнес медии цитират имена на компании. В много други обаче благодетелите продължават да са анонимни. Тази практика се прилага не само към компании, но дори към неправителствени организации. Това е силно демотивиращо, посочи Красимира Величкова.
Сред журналистите наистина съществува плахост, въпреки че до момента никоя медия не е имала проблем, свързан със споменаване на компания, призна Таня Величкова – старши продуцент „Актуални предавания и спорт“ в програма „Хоризонт“ на БНР. Според нея причина за това е по-скоро подозрението, че корпоративните социални инициативи се осъществяват повече за създаване на имидж на компанията, отколкото заради самото добро дело.
Розита Еленова от Съвета за електронни медии (СЕМ) подчерта, че не съществуват никакви пречки имената на фирми да бъдат споменавани, когато има информационен повод, свързан със социална кауза. По този повод СЕМ е разпространил свое методическо указания още през 2012 г.
Цялата дискусия можете да чуете в звуковия файл.
