Днес в зала „Запад“ в сградата на Народното събрание се състоя официалното представяне на новоиздадения сборник „Благодетели и благотворителност в България – между възхвалата и отрицанието“.
Книгата е естественото продължение на трите тома „Енциклопедия Дарителството -1878 -1951“. Сборникът представя дарителската традиция в България през съществуващите законодателни актове, регламентирали даренията, дарителството и структурите на гражданското общество в края на 19-ти до средата на 20 век.
Изданието бе представено от един от авторите му, доц. д-р Росица Стоянова от Института за исторически изследвания на БАН, която акцентира върху демонстрирането н зачитане и уважение към дарителските жестове от страна на държавата и нейните институции, което е важно да виждаме и днес.
а
Във фоайето на сградата на НС е показана изложба на пана с кадри от историите на енциклопедия, както и автентични портрети на дарители, които са имали щедростта и волята да променят света около себе си.
„Дарителството“
В дискусията след представянето на сборника бяха коментирани последните промени по Закона за юридически лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), които предстои да бъдат внесени от Министерски съвет за разглеждане в парламента.
По темат за днешното законодателство, което регламентира отношенията между държавата и гражданския сектор, говориха депутатът Гроздан Караджов, съветникът на министъра на правосъдието Атанас Славов, Алексей Христов – директор на Американска фондация за България и Любен Панов, директор на Български център за нестопанско право.
а
Готвените промени в ЗЮЛНЦ предвиждат по-леки процедури по регистрация и отчетност на неправителствените организации, а също и създаване на Съвет за развитието на гражданското общество, който би направил по-директна и лесна комуникацията между гражданските организации и институциите на централната власт.
Предвидено е и създаването на „Фонд за подкрепа на граждански инициативи” – доказано ефективен механизъм за финансиране на проекти на НПО с възможност за състезателен принцип между организациите при ясни правила. Това е своеобразна гаранция, че ще бъдат подкрепяни най-добрите и ефикасни идеи, за разлика от сега съществуващия механизъм за директно субсидиране, коментира БДФ.
