На този въпрос се опита да намери отговор днес, 11 ноември, дискусията, организирана от Български дарителски форум, с участието на представители на СЕМ, Българска асоциация на PR агенциите, юристи от медии, компании и фондации, които даряват, журналисти и сдружения на отговорни бизнеси в България.
Повече от 10 години БДФ и неговите партньори водят разговор по проблема с различни заинтересовани страни – защо частните дарители, компании и фондации, остават тема-табу в българските медии, независимо че в България като обем дарени средства, те все още са най-големите дарители. Инвестират финансов и нефинансов ресурс в значими проекти и инициативи, свързани с образование, здравеопазване, култура, екология, социални дейности. В същото време, когато техни инициативи са избрани от медиите като интересни и значими за отразяване, имената им отсъстват от новината или репортажа на медията.
В края на 2012 г. СЕМ излиза с Методически указания, които тълкуват Закона за радио и телевизия и са важна крачка по отношение на тълкуването на скритата реклама. Те определят, че „споменаването на стоки и услуги, търговска марка или дейност, както и представянето на събеседници и гости, което има само информационна цел, не съдържа характеристики на скрито търговско съобщение и е от значение за потребителя, е допустима практика“.
Мария Стоянова, член на регулатора, заяви че няколко години преди излизането на Методическите указания, от СЕМ нямат издадени санкции към медии за споменаване на имена на компани и фондации, при реализирани от тях социални инициативи. Според Антоанета Лозенска обаче, директор „Специализирана администрация на СЕМ“, всеки казус в медиите е различен и е възможно да се разглежда от СЕМ индивидуално.
В този смисъл медиите продължават да остават свръхпредпазливи при отразяване на подобни акции и инициативи, защото се чувстват заплашени от санкции. Те намират нормативните документи на СЕМ, които касаят темата (Закон за радио и телевизия, Методически указания във връзка със забранените скрити търговски съобщения и позиционирането на продукти като форма на търговско съобщение) за твърде спорни като тълкуване и нуждаещи се от допълнително разяснение, за да могат да дадат достатъчно свобода и кураж на медиите при цитиране на имената на дарителите.
За тях е нужно единно тълкуване и изчистване на терминологията в Закона и указанията за сближаване на позициите на СЕМ и медиите. За компаниите и фондациите, които инвестират във важни обществени каузи, остават спорни аргументите на медиите и практическия им отказ да отразяват дарителски кампании с имената на дарителите, както и неясни – казусите, в които един експерт присъства с името си и защитава дадена теза или представя продукт или услуга, а името на компанията, която представлява, липсва на екран или в ефир.
Според Огнян Траянов, собственик и управител на Технологика и председател на Глобален договор – България и Деница Сачева, председател на БАПРА – участници в дискусията, медиите са все още длъжник на обществото в обективното и автентично представяне на важна и полезна информация за аудиторията и има смисъл да го правят оттук насетне. Ако те наистина държат да изпълняват своята мисия, чрез която работят за информирания избор и за доверието на зрителя.
