Иво Моравски, Борислав Димитров, Димитър Кенаров, Мария Черешева, Катя Димова, Калина Апостолова, Евлин Уанли, Диана Радославова, Пенка Александрова
Кои сте вие (Приятели на бежанците)? Как бихте се представили?
Ние сме гражданска инициатива – приятели и приятели на приятелите, от всички краища на България – http://priyateli.org/. Обединява ни идеята да покажем солидарност и хуманност към хората в беда. Вече сме над 2000, доброволно отделящи от времето и средствата си, за да помогнем на бежанците в страната ни да живеят при нормални условия, с достойнство и да се чувстват добре дошли в България.
Много важно за нас е да се говори за проблемите на всички бежанци в България – не само сирийските. Важно е също така да се говори за тях обективно и компетентно – силно се застъпваме за професионалното третиране на тематиката в медиите. Крайната ни цел е да докажем, че българите сме гостоприемен народ. Бежанците са не просто наши гости, а гости в нужда. Заедно можем да им помогнем да оцелеят и заживеят по-добър живот. Семейство по семейство, човек по човек.
Защо направихте тази група? И какво бихте казали срещу аргумента, че много български граждани са достатъчно уязвими и живеят на прага на бедността, за да подпомагаме чужди съдби?
През май научихме за съдбата на сирийско семейство бежанци от статия в медиите и не можехме да останем безучастни. Въпреки че някои от нас се занимават професионално с проблемите на бежанците в България (Боби е юрист в Глас в България, Мария и Митко са засягали темата от позицията си на журналисти), тази лична история на семейство Халаш, открито от гранични полицаи на ръба на оцеляването, ни накара да търсим ефективен начин да ангажираме гражданското общество с проблематиката на бежанците. Стартирахме уебсайт и се организирахме във фейсбук – в групата Приятели на бежанците набираме средства и дарения, които разпределяме на нуждаещите се. Всеки помага с каквото може, но резултатът е налице.
На аргумента, че българите имат твърде малко, за да си позволят да го делят, отговаряме с факти. През последните месеци събрахме над 9000 лв. и достатъчни количества дрехи, играчки и одеала, с които успяхме да снабдим над 1700 души с вещи от първа необходимост. За нас това е достатъчно доказателство, за да вярваме в гостоприемството и благотворителността на българите.
На какво ви научи опитът, който натрупахте, покрай организирането на дарителските акции за бежанците от Сирия? Имаше ли изненади за вас – свързани с човешки реакции – с емпатия и позитивно отношение, или пък обратното – с отрицание и агресия? Изобщо – нещо открихте ли за себе си като преживяване или прозрение?
При първото ни посещение в Баня, където е и един от центровете, тръгнахме заредени с ентусиазъм и пълен бус с дарения. Бързо установихме, че сме пренебрегнали най-важното – желязната организация. След вече 6 успешни посещения в центровете за настаняване в Пъстрогор и Баня набрахме голям и ценен опит за работата с бежанци и за дарителските кампании като цяло. Важна стъпка беше да се координираме с живеещите в центровете, така че да бъдат съставени точни списъци за бройката и нуждите на всички обитатели.
Представете си, че в център с над 600 настанени, търсещи закрила лица, се донесе дарение от 20 одеала или 25 пакета ориз. Кой трябва да получи дял от пратката и кой следва да остане гладен или на студено? Това създава условия за конфликт между хората. Организацията е ключова и затова нашите кампании винаги стартират само след като сме осигурили достатъчно налично количество за всички.
Най-приятната изненада е огромния ентусиазъм, с който все повече хора се захващат с каузата. Приятели на бежанците вече има около 5 териториални подгрупи, като хора от цялата страна създават нови пунктове за събиране на дарения, организират посещения в центровете и полагат усилия да интегрират получилите статут в обществото.
