Илияна Николова e Изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи”(ФРГИ).
Тя е дипломиран магистър по история в СУ ‘Св. Климент Охридски. Има и специализация по управление от НБУ и развитие от Дивелъпмънт скул, Великобритания.
Професионалният й опит включва консултации, обучения, наблюдения и оценки, изследвания, разработване и управление на проекти в области като развитие на общности, гражданско участие, дарителски нагласи и практики, мобилизиране на местни ресурси, развитие на организационни и човешки ресурси. От 1996 г. е тясно свързана с неправителствения сектор и работила за различни български и чужди организации.
В момента е Изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи”(ФРГИ). Фондацията е източник на местно и независимо финансиране за граждански инициативи, свързани със социална промяна, общностно развитие и развитие на граждански организации в България, както и източник на висококачествена експертиза в областта на развитието и устойчивостта на гражданските организации, общностно развитие и развитието на местното дарителство.
Кое беше според вас най-значимото събитие в областта на дарителството през изминалата 2012г.?
Трудно бих отличила едно значимо събитие, защото дарителството, както и в предишните години, се състоеше от много и различни по своята същност действия. По-скоро бих отбелязала една важна тенденция. Както БХК обяви за човек на годината протестиращите на „Орлов мост“, аз бих казала, че важната тенденция на 2012 г. в дарителството бе преместването на дарителските актове от корпоративните дарители към индивидуалните. Разбира се, тази тенденция се случи в една среда, която съвсем естествено я обуслови – а именно свитите бюджети на компаниите, в резултат на икономическата криза и за нещастие природните бедствия, които ни сполетяха. Така ние като че се приближихме повече към англосаксонските традиции във филантропията – да даряват отделни хора. Още нещо, през годината като тенденция бих отбелязала появата на дарители от средната класа (в най-широк смисъл), които се еманципираха от мейнстрийма на дарителството в България (подкрепата на хуманитарни каузи) и които започнаха да подкрепят граждански организации и инициативи и техните проекти в неособено популярни области, като човешките права, например.
Какво бихте определили за най-сериозното законодателно развитие, промяна на политики и т.н. през изтеклата година?
За мен най-сериозното развитие в сферата бе създаването на Стратегия за развитие на гражданското общество, където подкрепата за дарителството зае важно място. Приемането на Стратегията предполага специални усилия от страна на държавата в създаване на благоприятна среда за дарителството. За съжаление, приемането й не бе последвано от някакви адекватни мерки за прилагането й, но се надявам и това да се случи. Друго важно събитие, което непременно бих отбелязала, е премахване на лимита за лечение на деца – решение, което освобождава дарителски ресурси. И последно, но не по значение, е премахването на ДДС-то върху дарителските СМС-и, акт, който отмени една очевидна несправедливост и спестява значителни средства на дарителите, които да достигат до каузите, подкрепяни от тях, а не до Държавния бюджет.
Имаше ли според вас нови механизми, тенденции, играчи през предходната година, които са различни и заслужава да бъдат отбелязани?
Не защото ФРГИ е организацията, която създаде по английски модел „Дарителския кръг“, но именно него бих отбелязала като нов механизъм за организирано дарителство. Ние успяхме да съберем в рамките на 6 събития в 5 града в България 66 700 лева, наистина значима сума, при това за проекти, насочени за социално развитие. Дарителският кръг е наистина добър механизъм, който позволява дарителите да преживеят акта на дарение по един нетрадиционен начин и най-вече да се мотивира в среда от съмишленици. Бих отбелязала и създаването на няколко частни фондации.
Кои бяха вашите (и на организацията) най-сериозни предизвикателства през изтеклата година?
На първо място работата по набирането на средства за създаване на вечен капитал на фондацията. Важна задача стои пред нас – трябва да съберем 250 000 долара до 2015 г. В тази връзка най-голямото ни постижение е и направеното ни дарение от един дарител на стойност 7000 долара. На второ място предизвикателство за нас е обръщането ни към индивидуални дарители. За изминалата година успяхме да съберем над 160 000 лева от такива дарители за наши каузи. На трето – създаването на фонд „Валя Крушкина“ към фондацията като знак за сериозно развитие на дарителството и връщане към позабравените традиции в благотворителността от миналото.
Какви са най-смелите ви очаквания за настоящата 2013г.?
Надявам се през следващата година да имаме поне 30 средни и 5 големи дарители, дарили за вечния капитал на фондацията, което би означавало, че има хора, които оценяват нашата работа и ни вярват. И още нещо – създаване на поименни фондове към вечния ни капитал, като знак за развитието на дарителството в страната.
