Американска фондация за България и Български дарителски форум представиха през нов фокус и различна гледна точка тритомното издание Енциклопедия на дарителството.
Събитието се състоя в Народната библиотека „Св.Св. Кирил и Методий” на 21-ви март.
Енциклопедията разказва за дарителските жестове на известни и не дотам познати политици, общественици, предприемачи и обикновени граждани, които на практика са построили голяма част от съвременна България. Този път изданието беше представено от литературния критик и историк проф. Михаил Неделчев (в качеството му на наследник на двама от дарителите), за които разказва енциклопедията, от изпълнителния директор на Института за пазарна икономика Светла Костадинова и от председателя на Държавна агенция “Архиви” доц. д-р Мартин Иванов.
На събитието присъстваха членове на БДФ и други компании, с които Форумът работи, общественици, историци, блогъри, директорът на Народната библиотека проф. Боряна Христова, както и авторите на изданието.
Проф. Михаил Неделчев сподели историите на дарителите Константин Панайодов и ген. Фичев, чийто наследник е той. Според него някогашните дарители „са имали усещане, че са общност с етика”, която се различава от днешната. „Тази България е удивително съпричастна към бедните и страдащи хора, но едновременно с това има самочувствието, че жестовете на българските родове трябва да бъдат запазени в паметта”.
Светла Костадинова е открила в изданието впечатляващия образ на българския предприемач в периода 1878 – 1951г. – „Главно предприемачи са голяма част от дарителите в този период и това, което сега трябва да се поощрява, е именно нагласата на предприемача да дарява”.
„Уникално издание, което събира битието и житието на българската аристокрация и на хора, водени от желанието да останат в историята с техните жестове, но и от силен морален подтик, осъзнали своята морална отговорност” – така определя Енциклопедията председателят на Държавна агенция “Архиви” доц. д-р Мартин Иванов.
Дарителски фондове представя историята на дарителството в България от 1878 до 1951 година, чрез личните истории на хора, които са имали щедростта и волята да променят света около себе си и често са превръщали дори своята лична загуба в дарителски жест.
Част от тези личности са известни, повечето обаче са непознати за широката публика. Идеята на енциклопедията е да събере на едно място информацията за тези дарители, с кратка автобиография, мотивите им да дарят, както и със справка за фонда или фондацията, учредени по тяхна воля.
Енциклопедията разказва за общественици, политици, учители, интелектуалци, военни – хора с различни професии и с различни финансови възможности, които са били уверени, че има смисъл да завещават земи, пари, акции, имоти и така да изградят една модерна страна.
Благодарение на тях сме имали, имаме и досега, училища, университети, болници, библиотеки, културни паметници, както и дарителски фондове и фондации, които са подпомагали развитието във всички сфери на обществения живот. Съдържанието на този труд обхваща периода до 1951 година, когато с Указ за общественото подпомагане всички фондации и дружества са задължени да ликвидират дейността си и да предадат имуществото и парите си на държавата.
Личните примери и истории в нея са вдъхновяващи. От една страна – те дават цялостна и впечатляваща картина на дарителството в България, което е било с оргомни за времето си мащаби. От друга – те дават кураж на съвременните дарители да продължават благотворителната си дейност с увереността в мисията на дарителя.
