Моника Писанкънева работи в нестопанския сектор от 1998 г. насам. От 2002 г. се занимава със създаването и укрепването на обществени фондации в България в качеството си на мениджър на национални програми, финансирани от Американската агенция за международно развитие (ААМР), Тръста за гражданско общество в ЦИЕ, а понастоящем от фондация Чарлз Стюърт Мот и Фондация Америка за България.
В момента работи като Мениджър Развитие на филантропията във Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Има магистърска степен по филантропия и социално предприемачество от Университета на Болоня, а преди това е завършила философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Кое за вас бе най-значимото събитие в областта на дарителството през изминалата 2012г.?
От гледна точка на дарителството на национално ниво не смятам, че има всеобщо-известни дарителски актове или публични събития, които да променят осезаемо характера на все още предимно хуманитарно и социално ориентираната българска филантропия. По-скоро може да се каже, че през 2012 г. имаше поредица от по-бутикови събития в сферата на дарителството, които показаха, че филантропията у нас се развива и в нея се оформя прогресивно течение.
Създаването на Дарителски кръг „Развитие“ от ФРГИ, по модела на The Funding Network, UK, беше едно от бутиковите дарителски събития, които обединиха прогресивно мислещи филантропи и не случайно още първата среща на този кръг беше посветена на темата за толерантността в българското общество. Двете срещи на този дарителски кръг в София показаха, че у нас има дарители, които са заинтересовани да подкрепят проекти, свързани с човешки права, мултикултурализъм и интеграция на дискриминирани групи.
Какво бихте определили за най-сериозното законодателно развитие, промяна на политики и т.н. през изтеклата година?
Премахване на лимита за лечение на деца, защото освобождава дарителите от отговорността да запълват празноти в държавната социална политика, свързани със спасяването на детски живот. Премахване на ДДС-то върху даренията, тъй като показа, че институциите оценяват усилията на гражданското общество да компенсира недостига на социалния бюджет на държавата. В същото време се отвори поле за ползване на смс даренията за различни каузи, не единствено свързани с лечение и спасяване на човешки живот.
Имаше ли според вас нови механизми, тенденции, играчи през предходната година, които са различни и заслужават да бъдат отбелязани?
Според мен заслужава да се отбележи като нов момент създаването на фондации от частни дарители, които са недоволни от услугите, предоставяни в тяхната сфера на интерес от съществуващи НПО. Такъв пример е фондация „Светът на Мария“. Вярвам, че частните дарители, които се ангажират със създаването на своя фондация, внасят предприемачески подход в полето на филантропията и по този начин допринасят за постигането на „blended value“ (принадената стойност, която се получава при смесването на традиционно нестопански и традиционно стопански дейности).
Друг нов механизъм, който вече споменах по-горе е обединяването на дарители от средната класа в „отворен дарителски кръг“ по модела на TFN, UK. ФРГИ успешно приложи този механизъм в София, а с помощта на обществените фондации – и във Варна, Габрово, Русе и Ямбол. Дарителските кръгове в споменатите градове набраха общо 66 700 лева, които бяха използвани за финансиране на 24 проекта на нестопански организации. Общият брой индивидуални дарители, които дариха по време на срещи на дарителските кръгове до момента е 302 души.
Кои бяха вашите най-сериозни предизвикателства през изтеклата година?
Поставяне на началото на кампания за набиране на вечен капитал на ФРГИ. Въвеждането на модела на TFN, UK „Отворен дарителски кръг“ в България.
Какви са най-смелите ви очаквания за настоящата 2013 г. по отношение на филантропията?
Създаване на поименни дарителски фондове като част от вечния капитал на ФРГИ, което би означавало някои дарители да започнат да мислят как да увековечат своята подкрепа за кауза, за която ги е грижа.
