Защо се включихте в състава на журито и с какво ви спечели идеята на този конкурс?
Хареса ми идеята да се извадят на бял свят най-разнообразните форми на благотворителност – от многогодишните проекти, изискващи много труд, време и усилия, до простите, почти незабележими нейни проявления. Благотворителността не е само в мащабните акции и тежките PR-кампании, но и в малкия жест „на ползу роду“. И това многообразие като че ли го има в колекцията на финалистите.
Изненадаха ли ви с нещо фотографиите, които пристигнаха? С какво?
По-скоро ме изненадаха фотографиите, които не видях. Със сигурност знам за доста благотворителни акции – на офроуд-общността, например – които са били доста добре документирани, но кадри от тях няма в конкурса. Може би в съзнанието на хората у нас думата „благотворителност“ все още носи лек корпоративен привкус и навява асоциации с бални рокли и не особено приятни хора в скъпи костюми. Надявам се, че този конкурс, ако продължи напред, ще промени малко тази нагласа.
Имате ли някакви препоръки към участниците в едно бъдещо издание на конкурса?
Да не се страхуват да показват малки, много лични сюжети. Един детайл от цялото, един близък портрет може да бъде много по-силен и въздействащ от двадесет общи плана, които носят информация за случката, но не предават усещането за смисъла й.
