Искаме да инспирираме фирмите от нашия сектор и нашите конкуренти

Огнян Траянов – собственик и управител на ТехноЛогика и ДиТра

Защо ТехноЛогика инвестира именно в образователни каузи и как правите избора на кауза (какво ви печели в един проект)?

ТехноЛогика има дългогодишни традиции във взаимодействието с университетите. Нашата цел е да бъдем катализатор на устойчиво сътрудничество между бизнеса и образователните институции.Предоставянето и преподаването на съвременни технологии и софтуерни инструменти, практическите стажове, гостуващите лектори, състезанията, срещите с успешни български фирми са начините да дадем възможност за достойна реализация на младите хора. Решихме да инвестираме в образователни каузи, защото те отговарят напълно на критериите, по които избираме посоките на обществено отговорната си дейност:

– видимост и значимост (ефективност);

– мултиплициращ ефект (ефикасност);

– устойчивост и развитие;

– принос към изграждането на национално самочувствие и мотивация за реализация в България;

За разлика от инициативите с еднократен характер, които не могат да постигнат устойчиво развитие, като всяка организирана и добре ръководена фирма, искаме да планираме дейността си и да използваме ефективно ресурсите си. Това важи включително и за обществено отговорната ни дейност. Ето защо ние се стремим да реализираме цялостни проекти и програми.

Най-значимият ни и успешен проект е програмата „Инженерното образование – солидно и работещо”, която развиваме вече осем години. В нея са включени десет университета в България и Македония и всяка година се стремим да разширяваме обхвата й – както по отношение на нови учебни заведения, така и по отношение на нови дисциплини и инициативи. В рамките на програмата провеждаме ежегодно университетско състезание по SolidWorks (софтуер за инженерно проектиране), кръгли маси на тема: „Сближаване на бизнеса и образованието за повече и по-качествени инженерни кадри”, университетски дни с гостуващи лектори, трудови борси, създаваме и издаваме учебници и др. По време на тези срещи заинтересованите страни споделят очакванията и ограниченията и така се създават предпоставки те да се срещнат. Благодарение на „Инженерното образованиe–солидно и работещо” бъдещите инженери се обучават по програми и с материали, така както в Масачузетския технологичен институт. Другият ни мащабен проект е насочен към Факултета по математика и информатика на СУ „Климент Охридски”. Партньорството ни с тях също има разнообразни насоки – стажантски програми, конкурси на различни тематики (напр. „За най-добре оценен от студентите преподавател и „Криле за вашите идеи”), обучения на преподаватели в най-новите технологии. ТехноЛогика финансира, издава и разпространява учебници по дисциплините на специалност „Информационни системи”. Екземпляри от тях даряваме на специализирани средни училища, за да подпомогнем подготовката на учениците. Част от тази програма е и подкрепата ни за шах турнира на ФМИ, който по наша идея носи името „Акад. Борислав Боянов”. Стажантските програми са също нещо традиционно за ТехноЛогика – провеждаме ги още от 1993 г. С тях се стремим да дадем възможност на студентите да участват в обучение с практическа насоченост, а не само да се запознават с дейността на фирмата. Правим ги с ясното съзнание, че част от стажантите после ще започнат работа при нашите конкуренти или клиенти, но по-важното е, че тези млади хора ще получат доказателство, че в България могат да имат успешна реализация и да се прави почтен бизнес. Останалите ни проекти само ще спомена, макар че те не са ни по-малко скъпи : отпечатваме и даряваме изложбата „Българска следа в науката”, подготвена от Националния политехнически музей; финансирахме на отпечатването на картата на о. Ливингстън, която е изпълнена с български имена на географски обекти и която от началото на тази учебна година е във всяко българско училище; подпомогнахме издаването на две книги на проф. Исак Паси и се включихме в инициативата за изграждане на паметник на Радой Ралин.

Аз избягвам думата „филантропия”. Тя звучи все още много помпозно на български, а и много малко хора правят разлика с „дарителство” и „алтруизъм”. Често и корпоративна социална отговорност не се разбира правилно – не е достатъчно фирмата да е добър гражданин на обществото и да извършва дарителски акции, особено ако тези акции са епизодични, самостоятелни актове чрез дарение с част от печалбата. Тези две предпоставки са необходими елементи, но съвсем не изчерпват нашето разбиране за корпоративна социална отговорност. Самият термин ние превеждаме като обществено отговорна дейност, тъй като тя не би трябвало да бъде възприемана като отговорност, касаеща само големите корпорации. Тя трябва да е валидна и за малките и средни предприятия, също така и за физическите лица. Ние не гледаме на нашите инициативи като на благодеяния, а като на обществено отговорен бизнес във всичките му аспекти. За мен обществено отговорната дейност е вътрешна необходимост, споделена и от колегите ми. Искаме да сме еталон, за да инспирираме фирмите от нашия сектор, нашите конкуренти, доказвайки че обществено отговорната дейност е част от успешния бизнес. Съзнаваме , че обществото няма да ни адмирира когато даваме пари: „Имат възможност – дават.” Ние трябва да покажем, че го правим умело, творчески и да постигаме мултиплициращ ефект. Така ще докажем, че бизнес лидерите са най-креативната част на обществото и създавайки стойности печелим не само ние, фирмите и екипите ни, но печели и обществото. Това е голямото предизвикателство пред нас. Ето един пример от нашата практика, който илюстрира казаното. ТехноЛогика финансира създавенето на уеб сайт на Националния политехнически музей по случай 50-тата годишнина от създаването му. Разработката на този сайт беше възложена на колектив от студенти и преподавател, избрани чрез конкурс. По този начин музеят получи публичност, студентския екип – финансиране и опит как се работи по платени проекти, а децата на България – достъп до интересна информация за експонатите. Най-значителният резултат, който сме постигнали, е качествено новото ниво на преподаването по автоматизация на инженерния труд в българските университети – резултат от програмата „Инженерното образование – солидно и работещо“. Тук искам да споделя една случка, която ме изпълва с удовлетворение и доказва, че вървим в правилната посока. Съвсем скоро наша колежка се прибира от чужбина и в самолета се заговаря с млад човек, на който разказва, че работи в ТехноЛогика. Чувайки името на фирмата, момчето възкликва, че знае за нея и че с нетърпение очаква да стане втори курс (в момената в първи курс във ФМИ), за да кандидатства за стажантската ни програма. Няма по-голямо признание за усилията ни от оценката на младите хора, за които правим всичко това.

Да не го прави хаотично, да се обединява с колеги/конкуренти, защото видим резултат и устойчивост не могат да се постигнат само от една компания.

Не, няма нужда. По-скоро държавата трябва да следва инвестициите на бизнеса по отношение на даренията – както ние, когато към всеки, дарен от служителите ни лев, прибавяме още 2. Държавата трябва да го прави от друга гледна точка – да използва оценъчния механизъм на бизнеса за това какво е актуално и добро за обществото в момента, за да реагира адекватно. Ако напр. дадем XXX лв. като дарение за определена кауза, държавата трябва не само да ги признае като разход, но и да позволи да пренасочим (по нашата дарителска воля) част от дължимите данъци към актуалния проблем. Тогава няма да има съмнение дали ефективно и ефикасно се разпределят парите, които тя събира. Преди десетина дни Генералният секретар на ООН по време среща с „Българската мрежа на Глобалния договор” , каза че времената, в които политиците са били лидерите на обществото са минали, и сега те трябва да се вслушват и следват бизнес лидерите.