Радина Велчева, основател и директор на фондация “Искам бебе”
Радина се занимава с медии, връзки с обществеността и реклама от 1996 г., като най-голямата й школа е работата й за БНТ и рекламна агенция “Ogilvy”. Две години продуцира и води първото тв предаване за репродуктивно здраве „Надежда за живот” по ТВ Европа.
През 2007 г. създава „Искам бебе” и до ден днешен това е работата на живота й.
Нужни са повечко упоритост и вяра. В началото не ни беше лесно. Десетилетия наред проблемното забременяване беше възприемано като нещо срамно. Вместо да търсят квалифицирана помощ, мнозина криеха проблема си и не предприемаха нищо. Най-трудно беше да убедим хората, че това е предизвикателство, с което могат да се справят, а не нещо срамно, което трябва да остане скрито. Каузата ни набра популярност бързо, защото проблемът засяга десетки, а може би и стотици хиляди семейства, без значение какъв е техният социален статус. Тук става въпрос за децата ни, за нашето общо и лично бъдеще. Най-важното е хората да повярват, че имат шанс и че човекът, който ги обединява и работи за каузата е един от тях, че е преживял тяхната болка и ги разбира. Тогава самите те започват си помагат взаимно.
Как откривате дарители и как ги убеждавате да даряват именно за вашата кауза?Имам чувството, че когато става дума за децата, хората започват да гледат с други очи и отварят сърцата си, за да помогнат и са по-солидарни, отколкото в други случаи. Между дарителите и дарените се получава връзка на едно много духовно ниво. Когато видиш пред себе си малкия човек, който се е появил на бял свят с твоя помощ, това не може да те остави равнодушен! Това е усещане, което те променя из основи.
Кои са най-големите постижения на Фондацията според вас?Със скромната помощ на фондация „Искам бебе” и Фонд „Ин витро”, на който сме инициатори, досега се родиха над 1500 бебета, чакаме и още! Това е резултатът от нашите усилия и той ни дава сили да вървим напред! Мисля, че „Искам бебе” направи една огромна революционна крачка напред в налагане на нови модели на общуване – например излизане от анонимност, предизвикване на диалог и конструктивен спор с институциите и общностите като цяло. „Искам бебе” днес е непрекъснат генератор на идеи, тъй като обединява около ядрото си търсещи и вдъхновени хора. Да, всички в „Искам бебе” сме засегнати по някакъв начин от пандемията на днешния ни век – безплодието, но в търсенето на собственото си житейско решение, ставаме по-добри, по-солидарни, по-разбиращи страданието на другите около нас. Твърдо вярвам, че в борбата си за дете, човек усъвършенства сетивата си и намира решение на десетки въпроси, тъй като осъзнава, че любовта е в основата на всяка еволюционна мисловна промяна.
Имате опит с работа с държавни структури – работите вече доста време и с успех с фонд “Асистирана репродукция”. Бихте ли могли да дадете препоръка към други граждански организации – какъв е успешният модел за работа с институциите и за промяна в механизмите им за работа, така че те да бъдат по-ефективни?Преди всичко трябва да знаеш какво точно искаш да постигнеш в генерален план. Но междувременно трябва да се набележат и междинните стъпки и действия. Ние работим много активно с хората по места. Или по-скоро си създаваме сами малки т.нар. Клубове на Надеждата, в които хората споделят проблемите си, а работата, която вършат за другите е осъзната необходимост. Струва ми се, че това е най-печелившата формула. С институциите работим много конкретно. Ние често обвиняваме държавата, че не предприема нищо по даден въпрос. Но забравяме, че именно ние, като двигатели на гражданското общество, трябва да бъдем активната страна – да предлагаме, да участваме с експертни становища, да влагаме новаторски идеи в работата си. Тогава, макар и може би по-бавно, отколкото ни се иска, нещата започват да се случват.
