Само при точен бизнес план и адекватна оценка на хранителното подпомагане е възможно хранителната банка да съществува в България

Мая Калчева,  “Фора” – Фондация за общностно развитие

Мая Калчева, “Фора” – Фондация за общностно развитие Мая Калчева е завършила СУ “Св. Климент Охридски”, специалност право. Преди да се присъедини към екипа на ФОРА и проекта за създаване и развитие на хранителни банки в България, Мая Калчева е била консултант по проекти за реформиране и подпомагане на съдебната система, фирмени проучвания и управление на малки проекти. Тя е работила с множество български и чуждестранни неправителствени организации и консултантски фирми (Отворено общество, БХК, Chemonics International, East West Management Institute, IRM и др.)

През месец април 2010 г. ФОРА официално стартира процес по планиране и създаване на мрежа на хранителни банки в България. Той е необходим, за да се изясни моделът за устойчиво и ефективно хранително подпомагане. Координира се от ФОРА с финансовата подкрепа на “Крафт Фуудс”, фондация “Каргил”, с методическата помощ на Глобалната мрежа за хранителни банки, и в сътрудничество с Европейската федерация на хранителните банки. “Форум хранителни банки” е неформално средище за заинтересовани лица, организации и институции, които съвместно оценяват възможностите, мобилизират подкрепа и разработват модел за мащабно и ефективно хранително подпомагане. Ключови участници в процеса на планиране до момента са компании в сферата на производство на храни, търговия и дистрибуция на храни и хранителни стоки, институции, с пряко отношение по въпроси, засягащи цялостната верига на производство и разпространение на храни, както и такива, свързани с правния и данъчен аспект и стандартите за качество. В рамките на Форума се прави анализ на нормативна среда, модел за съхраняване, управление и транспорт на храни, източници и потенциал за храна, модел за раздаване. Като следващи стъпки по създаването на мрежата са оценка на потребностите и възможностите, бизнес планиране, установяване на ефективни партньорства за набиране на храни за целите на хранителни банки в България.

Трудностите за инициативата произтичат от факта, че проучването на нуждите, наличните ресурси и моделите на раздаване изискват голям експертен потенциал и сериозна ангажираност от страна на членовете и съмишлениците на идеята. Поради тази причина Форумът не е просто място за говорене и обмяна на идеи, а работещ механизъм за планиране на всяка необходима стъпка и начините за нейната реализация в посока изграждането на български модел за хранително банкиране.

Хранителната банка в повечето случаи не е решение на глада или социалните нужди в една общност или в една страна. Реалното решение стои в много по- комплексни решения за намаляване на бедността. Хранителното банкиране обаче представлява възможност за партниране със съвместни ресурси и усилия на представители на трите сектора в едно общество – държава, бизнес и нпо. Освен осигуряване на храна и освобождаване на средства за други цели на хора с ограничени доходи, наличието на допълнителна храна е решение за кризисните нужди на семейства и хора, които преминават през криза, поради загуба на работа и временно драстично намаляване на доходите им. Хранителната банка може да се окаже действащ механизъм за подпомагане на цели общности по време на бедствия.

Последните проучвания на Световната банка и Отворено общество показват, че над 450 хиляди българи са под границата на социалния минимум. Да не говорим, че повече от 30 % от хората пестят от разходите за храна и лекарства. Едва, когато човек е сит може да мисли, да се учи и да се развива, така че да бъде пълноценен член на нашето общество. Обхвата на ползващите се от услугите на хранителната банка може да бъде много широк – хронично гладуващите и недохранените хора от най-уязвимите групи на нашето общество – възрастни, бездомни, болни, деца, самотни родители, представители на малцинствата и др. до такива, които временно могат да изпаднат в състояние на невъзможност да изхранват себе си и семейството си. Потребители на хранителната банка могат да са училищните програми, дневни центрове, социални кухни, домове за деца и възрастни, хосписи, болнични заведения, затвори и др. Задачата на хранителната банка е да открива всички онези програми и организации, които вече работят в областта на социалните услуги, но и да насърчава създаването на нови такива в региони, в които са слабо застъпени или липсват програми за хранително подпомагане.

За да може обаче да се създаде ефективен модел за раздаване трябва да се направи проучване на нуждите, картиране на съществуващите програми, логистичен модел и оценка на наличните ресурси. Само при стройно създаден бизнес план и адекватна оценка на съществуващото състояние на хранителното подпомагане, е възможно хранителната банка да съществува в България. И това ще бъде система, която да не дублира вече изградена инфраструктура или други програми за хранително подпомагане.

Потенциалните партньори на националните мрежи на хранителни банки са представители на трите заинтересовани сектора – държавата, бизнеса и неправителствените организации. Това са и лица, фирми и организации, които могат да бъдат в различна роля, но се чувстват социално отговорни и адекватно стимулирани. Бизнесът е най-големият донор за хранителните банки. И това не се отнася само за хранителния бизнес, но като цяло за социално отговорния бизнес. Хранителните банки по своята същност се разглеждат като част или продължение за хранителната индустрия, тъй като прилагат същите, а в някой случаи и по-строги стандарти за безопасност на храните, както и намират решения за бизнеса. В моменти на свръхпроизводство, грешка при пакетиране или етикетиране, лошо планиране, занижена покупателна способност на потребителите и др. това води до големи количества произведена продукция, която не може да бъде реализирана на пазара за стоки и трябва да се намери друг начин за освобождаване на заетите от нея ресурси. Именно това е ценността на хранителната банка. Тя освобождава бизнеса от товара да се занимава с тази продукция, освобождава нови ресурси и обеми за производство, но и удовлетворява част от нуждите на онези, които не могат да си позволят да купят тези стоки.

Държавата е онази, която в лицето на различните свои институции се явява като потребител или контролиращ орган на работата на банката. За съществуването на модел хранителни банки в България са необходими ред стъпки и доброжелателност от страна на Министерството на труда и социалната политика, Министерство на земеделието и храните, Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите, Министерство на отбраната и това на образованието. Не трябва да изключваме и общинските структури, предоставящи социални услуги. Най-общо, държавата трябва да се ангажира с разработване на стандарти за безопасност на храните, нормативната рамка, данъчни предпоставки, възможности за финансиране и институционална подкрепа на националната система за хранително подпомагане. Неправителствените организации се явяват в ролята на партньор и участник в модела на раздаване. Това са организации с изградена вече инфраструктура и програми, в подкрепа на нуждаещи се и рискови групи хора.