Иванка Джолева-Минийоти е мениджър „Корпоративни и институционални връзки“ на Kraft Foods за България и Източна Адриатика.
Кариерата й започва във вестник. По-късно учредява една от първите агенции за PR и работи за големи международни клиенти. След това се присъединява към консултантска фирма в Гърция, която проучва нуждите, организира и планира програми за обучение на големи компании. Иванка Джолева -Минийоти отговаря и за програмите за обучение на Coca-Cola HBC’s в Източна Гърция, България, Румъния, Армения и Сърбия. При завръщането си в България тя оглавява “Връзки с обществеността” на БНТ. След това работи като независим консултант, преди да се присъедини към Kraft Foods.
Кой ще спечели от създаването на Хранителна банка в България?
Ползите са много и в различни посоки – за бизнеса, за държавата и за нуждаещите се. Бизнесът от една страна би намалил разходите си за унищожаване на храни и би използвал годна за консумация храна, която иначе се унищожава (например при смяна на опаковка на продукт, старите количества се унищожават). От друга страна, участието на компании в хранителни банки, морално стимулира служителите на даден бизнес.
Държавата също има ползи – хранителната банка е инструмент за социални политики и би намалила разходите на държавните социални програми, същевременно при по-малко унищожена храна намалява и замърсяването на околната среда.
Нуждаещите се получават достъп до ценни хранителни продукти, до които не биха стигали в противен случай.
Какви са трудностите и проблемите, които бизнесът вижда на този етап от дебата за възможността за създаване на банка в България?
Засега ние регистрираме липсата на информация по отношение на наличните ресурси, не знаем какво количество годна за консумация храна се унищожава в България – в някои развити страни това достига до 40% от произведената храна. Също така предизвикателство е определянето на правилния за България модел, по който ще се развиват хранителните банки. Много важна е регулаторната среда – например, кой носи отговорност за качеството на храната и нейната безопасност, какви данъци се плащат за дарена храна и т.н.
Какви законодателни промени (или някакви промени в други регламенти и механизми) биха улеснили включването на компании в процеса на стартиране на такава банка тук?
В момента работи форум „Хранителна банка” с участието на много фирми от бизнеса, правителствените институции, неправителствени организации и т.н. и искрено се надявам, че в близките месеци ще имаме отговор на този въпрос, както и на редица други, за да може първата хранителна банка да стартира до края на годината.
За целия процес и за да оценим готовността да тръгне един такъв проект имаме нужда от финансиране на проучване за България за необходимостта от хранителни банки, за броя нуждаещи се, както и за нагласите на бизнеса към това начинание и предпоставките за да се включи той в него. Нужно е още промотиране на хранителните банки, налични експерти в логистиката и транспорта , офис, контакти, складове и оборудване.
