Константин Иванов, ръководител PR и комуникации, WWF България
Опазването на дивата природа не може да се прави само от една организация, била тя и най-голямата в света. В България международната природозащитна организация WWF търси корпоративни партньорства, защото е добре да имаме съмишленици както от бизнеса, така и от други организации, от правителствени агенции, а и съвсем обикновени хора. Партнираме с компании, които са решили да променят начина, по който правят бизнес. Опитът ни показва, че това води до сериозни промени в цели сектори. Опазването на природата е важно за все повече фирми, защото няма как да произвеждаш на мъртва планета с изтощени ресурси и погубена среда. На глобално ниво например WWF партнира с Lafarge, един от най-големите производители на цимент в света, който излъчваше и 2% от световните емисии въглероден диоксид. Компанията си постави за цел да намали емисиите си с 10% в рамките на определен период, справи се дори преди да изтече срокът и си постави нови цели. Примерът на Lafarge беше последван и от негови конкуренти и в крайна сметка това има сериозно отражение върху „климатичния отпечатък” на циментовите компании като цяло. Така Lafarge стана една от компаниите от инициативата Climate Savers на WWF, в която участват още Nokia, HP, IBM и други бизнеси.
По света WWF има подкрепата на 5 милиона доброволци и членове, които подпомагат организацията финансово или с труд в свободното си време. Те са ясен индикатор дали WWF върши добре работата си. В България националната ни петиция за опазването на горите, която ще бъде връчена на премиера и председателя на парламента, е подписана досега от близо 65 хиляди души онлайн и на хартия. Тя съдържа сериозни предложения как да се подобри управлението на българските гори, за да се прекратят незаконните сечи, да се оценят и другите ползи от горите, освен дървесината и да се въведе световно призната горска сертификация.
Като природозащитна организация често критикуваме държавните институции, че не вършат добре работата си или че допускат нарушения, които са в ущърб на цялото общество. Разбира се, едновременно с това работим тясно с тях – например с дирекциите на природните паркове и Изпълнителна агенция по горите, защото много от това, което искаме да променим зависи именно от тях. Опитът ни показва, че ще се спестят много време и нерви, ако държавните институции обсъждат с гражданското общество решенията си, защото често се налага да реагираме в последния момент, за да не допуснем опити за унищожаване на българската природа. В повечето стари европейски демокрации се обръща по-сериозно внимание на мнението на неправителствените организации още на много по-ранен етап. Постепенно и в България това се случва, но процесът изисква повече време.
