Моника Писанкънева, управляващ програмата за институционално укрепване на обществените фондации в България на Фондация “Работилница за граждански инициативи”.
Моника Писанкънева се занимава със създаването и укрепването на обществени
фондации в България от 2002 г. насам в качеството си на мениджър на национални
програми, финансирани от Американска агенция за международно развитие (ААМР), Тръста за гражданско общество в ЦИЕ, и фондация Чарлз Стюърт Мот.
В момента управлява програмата за институционално укрепване на обществените фондации в България на Фондация „Работилница за граждански инициативи“. Завършила е магистърска степен по филантропия и социално предприемачество в Университета на Болоня, а преди това философия в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Работи в българския нестопански сектор от 1998 г.
Обществената фондация (на английски език “community foundation”) е една от формите на организирана местна филантропия, възникнала като идея през 1920 г. в САЩ и придобила глобален характер в края на 20-ти век. Това, което я отличава от частните фондации е, че обединява много дарители, както по-малки (даряващи по $1000 на година), така и по-големи (даряващи над $100 000). Замисълът на този вид фондация е да даде възможност на всеки да стане дарител за благото на общността, в която живее.
Обществената фондация е географски определена: тя работи за повишаване на качеството на живот на определен град или регион. Управлява се от независим орган, който представлява социалното многообразие в общността, и не е обвързан с местната власт, с някой конкретен дарител или институция.
Основната характеристика на обществената фондация е, че функционира като посредник между дарителите и гражданските организации, които подкрепят различни обществени каузи. По този начин обществената фондация помага на дарителите да осъществят своите благотворителни намерения, а на гражданските организации – да намерят финансиране за своята дейност. Стремежът на обществената фондация е да се превърне в постоянен източник на средства, да има инвестиран капитал, който осигурява ежегодни приходи и чийто размер непрекъснато се увеличава.
От началото на 1990-те моделът скоростно се разпространява в световен мащаб и към днешна дата вече работят над 1440 обществени фондации в 51 страни. По данни на международната организация WINGS, която следи развитието на обществените фондации в глобален план, вече 46% от обществените фондации в света се развиват извън САЩ, което показва жизнеността на модела в различни социално-икономически условия. В рамките на Европейския съюз съществуват над 350 обществени фондации в следните страни: Белгия, България, Великобритания, Германия, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, и Чехия.
У нас стабилно развиващи се обществени фондации има от 2002 г. насам, създадени с външна финансова помощ от Американската агенция за международно развитие, а по-късно подкрепяни от Тръста за гражданско общество в Централна и Източна Европа и от частната американска фондация „Чарлз Стюърт Мот”.
В момента институционалното развитие на обществените фондации в България се подкрепя от фонданция Работилница за граждански инициативи. Днес активно действащи и отпускащи финансиране на местно ниво са обществените фондации в Благоевград, Габрово, Лом, Пазарджик, Стара Загора, Чепеларе и Ямбол. Моделът продължава да се разпространява – интерес към създаване на обществена фондация наскоро проявиха инициативни групи от граждани от София, Смолян и Видин.
Най-често обществените фондации в България подкрепят проекти в областта на образованието, здравеопазването, самодейните творчески дейности, масовия спорт, екологията, историческото и културно наследство. Получатели на безвъзмездна финансова помощ от обществените фондации са училищни настоятелства; организации и клубове на млади хора; организации, работещи с уязвими групи; непрофесионални спортни дружества; неформални граждански групи, сформирани, за да осъществят конкретна инициатива. Разнообразието от финансираните проекти зависи в голяма степен от социалните приоритети, разпознаваеми от активните граждани в общността.
Обществената фондация не просто насочва дарителски средства по волята на дарителите към определени получатели на помощ. Нейната роля е и да убеждава дарителите къде е важно и полезно да вложат даренията си, отчитайки приоритетите в местното развитие. Така например, дарителите, които работят с обществените фондации са по-склонни да финансират образователен проект за деца от социалните домове, вместо хуманитарен проект, свързан с тях. Това се смята за голям успех в промяна на нагласите на дарителите.
Oбществените фондации в България работят за създаване на дарителска култура, която почива върху принципите на прозрачност, ефективност и достъпност. Изключително внимание се отделя на въпроса за отчитането на дарителските средства и на постигнатите резултати. Годишните отчети на обществените фондации обикновено се представят на публични събрания, на които е поканен местният елит, а също така стават достояние на всички дарители и на гражданите чрез публикации и съобщения в местните медии.
Друг успех на обществените фондации в България е способността им да осигуряват добавена стойност под формата на доброволен труд или материален принос към финансираните от тях проекти. Те успяват да мобилизират местните организации, кандидатстващи за грантове, да се включат активно в набиране на допълнителна гражданска подкрепа за проекта. По този начин ефектът от местното дарителство, управлявано и разпределяно от обществената фондация се мултиплицира.
Като цяло би могло да се каже, че финансирането, отпускано от обществените фондации допълва общинските средства за образование, здравеопазване, социални и културни дейности, но също така и надгражда общинската политика в тези сфери.
Нерядко обществените фондации финансират новаторски проекти, които не биха получили подкрепа от общините не само поради липса на средства, но и поради липса на традиция и опит в конкретната сфера на дейност. Като пример ще посоча училището по планинарство, организирано от гражданско сдружение в Стара Загора за деца от социалните домове като нов вид социално-образователна услуга; училището по хипотерапия (конен спорт за деца с увреждания) пак в Стара Загора; студентските инициативи за подобряване качеството на образователния процес в Югозападния университет, финансирани от обществената фондация в Благоевград; училището за родители, финансирано в Габрово; творческият клас за деца с особени таланти, финансиран в Пазарджик и обучението по мениджмънт на туристически услуги за възрастни хора, които желаят да развиват селски туризъм, финансирано в Чепеларе.
Основният успех на обществените фондации в България, развили се през последните 8 години, е позиционирането им в ролята на посредник между дарители и получатели на финансова помощ в общностите, където работят и припознаването им от местните елити. Това им дава възможност да набират средства дори в период на сериозна икономическа криза. Ето няколко цифри за доказателство. През периода 1 юли 2009 – 30 юни 2010, обществената фондация в Благоевград е набрала от местни дарители 65 000 лева, в Пазарджик – 53 600 лева, а в Стара Загора – 160 000 лева.
Друго важно постижение е, че всички местни проекти, финансирани от обществените фондации имат ясно видими и измерими резултати и се оценяват като важни, отговарящи на реални нужди, от жителите на общностите.
Наред с успехите обществените фондации се борят и с редица предизвикателства. На първо място, това е все още слабата и неукрепнала дарителска култура, развитието на която изисква голям човешки ресурс от отдадени на работата си професионалисти. Обществените фондации рядко разполагат с повече от един човек на пълен работен ден. Набирането на средства се осъществява с помощта на членовете на управителните съвети, които работят доброволно.
Друго предизвикателство е взаимоотношението на фондациите с местната власт. Макар и да не зависят пряко от общините по своя статут на неправителствени организации, отношението на кмета често е от ключово значение за позиционирането на обществената фондация и за привличането на дарители към нея. Някои кметове предпочитат да работят в партньорство с обществената фондация, защото разбират нейната роля за развитие на дарителска култура и за активизиране на гражданското общество. Други кметове предпочитат да доминират в тази сфера на обществения живот и организират благотворителни мероприятия, които пряко конкурират набирането на дарителски средства от обществените фондации. Ако това се случи в една по-малка общност, където дарителският ресурс е ограничен, обществената фондация е обречена на маргинално съществуване.
Не на последно място, обществените фондации в България са изправени пред предизвикателството да работят с все още доста скромен дарителски ресурс. Това ги поставя в неясно положение по отношение на устойчивостта чрез развитие на инвестиран капитал. Шансовете за устойчивост на българските обществени фондации са свързани с постепенното разширяване на дарителската мрежа и с осигуряване на постоянен приток от постъпващи дарения на годишна основа.
Ръстът в дарителството, както виждаме от опита на други страни, пряко зависи от икономическия просперитет на обществото като цяло, от развитието на устойчива средна класа. В този дух, можем да очакваме, че с повишаване на стандарта на живот на средните слоеве на българското население, дарителството и устойчивостта на обществените фондации (както и на други благотворителни организации) ще се повишават.
