Лекцията беше организирана от Български дарителски форум и Американското посолство в София.
Лекторът направи кратък обзор на историята на американската филантропия и мястото на големите дарители като Рокфелер, Карнеги и Форд в нея и представи собствения си опит в набирането на средства за културни програми.
Арнт е учредител и президент на фондация „Рот”, създадена в памет на съпруга му Лоуис У. Рот, също дипломат в областта на културата.
Работил е 24 години като американски дипломат. Преподава френска литература от 18 век в Колумбийския университет до 1961 г., след което започва дейност в областта на дипломацията на културата към Информационната агенция на САЩ и Държавния департамент. Освен различни длъжности в тези институции, той е бил културен аташе в Ливан, Шри Ланка, Иран, Италия и Франция.
Основният фокус в лекцията на Ричард Арнт беше върху възможностите за подкрепа на културни и образователни проекти. Формулата на успеха на една фондация, която набира средства, според него е в три “златни правила” – “да имаш ясна идея какво точно искаш, непрестанно да търсиш начини как да направиш всеки твой събеседник съмишленик за каузата ти, да култивираш познания за дарителството в хората срещу теб”.
Арнт подчерта и важността и на една адекватна законодателна политика в полза на дарителството. В САЩ сумите, които идват “за и от фондации в сферата на културата и образованието, са предмет на големи данъчни облекчения”, сподели той.
Още за лектора : След пенсионирането си през 1985 г. г-н Арнт е работил като „университетски дипломат” в университета на Върджиния (1986-1989), където направлява образователни програми за изявени млади професионалисти и става член на постоянния преподавателски състав на Центъра за изследване на интелекта и човешкото взаимодействие.
По-късно преподава в университета „Джордж Вашингтон” (1992-1994). Бил е член на бордовете на Национална фондация за мир, Американци за универсалността на ЮНЕСКО, асоциация „Фулбрайт”, Съвет за международни програми, Национална асоциация за въпроси на чуждестранните студенти, Американски комитет за съхраняването на древния Тир, Международно общество за образователен, научен и културен обмен, както и на съветнически комисии на Института за глобален мир и политически изследвания „Тода”, на Американско-иранския съвет и на Националната фондация за мир.
Последната написана от него книга носи заглавието „ Първото средство, до което прибягват кралете: културната дипломация на САЩ през ХХ век”.
Лекторът направи кратък обзор на историята на американската филантропия и мястото на големите дарители като Рокфелер, Карнеги и Форд в нея и представи собствения си опит в набирането на средства за културни програми.
Арнт е учредител и президент на фондация „Рот”, създадена в памет на съпруга му Лоуис У. Рот, също дипломат в областта на културата.
Работил е 24 години като американски дипломат. Преподава френска литература от 18 век в Колумбийския университет до 1961 г., след което започва дейност в областта на дипломацията на културата към Информационната агенция на САЩ и Държавния департамент. Освен различни длъжности в тези институции, той е бил културен аташе в Ливан, Шри Ланка, Иран, Италия и Франция.
Основният фокус в лекцията на Ричард Арнт беше върху възможностите за подкрепа на културни и образователни проекти. Формулата на успеха на една фондация, която набира средства, според него е в три “златни правила” – “да имаш ясна идея какво точно искаш, непрестанно да търсиш начини как да направиш всеки твой събеседник съмишленик за каузата ти, да култивираш познания за дарителството в хората срещу теб”.
Арнт подчерта и важността и на една адекватна законодателна политика в полза на дарителството. В САЩ сумите, които идват “за и от фондации в сферата на културата и образованието, са предмет на големи данъчни облекчения”, сподели той.
Още за лектора : След пенсионирането си през 1985 г. г-н Арнт е работил като „университетски дипломат” в университета на Върджиния (1986-1989), където направлява образователни програми за изявени млади професионалисти и става член на постоянния преподавателски състав на Центъра за изследване на интелекта и човешкото взаимодействие.
По-късно преподава в университета „Джордж Вашингтон” (1992-1994). Бил е член на бордовете на Национална фондация за мир, Американци за универсалността на ЮНЕСКО, асоциация „Фулбрайт”, Съвет за международни програми, Национална асоциация за въпроси на чуждестранните студенти, Американски комитет за съхраняването на древния Тир, Международно общество за образователен, научен и културен обмен, както и на съветнически комисии на Института за глобален мир и политически изследвания „Тода”, на Американско-иранския съвет и на Националната фондация за мир.
Последната написана от него книга носи заглавието „ Първото средство, до което прибягват кралете: културната дипломация на САЩ през ХХ век”.
