На висок Глас
Боряна Кирилова, менидьжър комуникации на Български дарителски форум
Благотворителността има много лица. Често това е история, която ни хваща за гърлото и посягаме към телефона, за да изпратим sms за болно дете. Друг път правим същия жест за хората, пострадали в Хаити. Понякога се гневим на шоу-звезди, които призовават да дарим за кувьози, докато са в къщата на Vip Brother и отказваме да бъдем съпричастни. Все по често ставаме доброволци, решили да почистят природните парковете или сме мотивирани да дарим, ако работим в компания, която удвоява дарения от нас лев за избрана от нея кауза.
Напоследък е факт, че все повече се говори и „прави” благотворителност. Заедно с това нарастват и въпросите около нея и публичния й образ. Трябва ли тя да остане анонимна, защото анонимността е част от митологията и смисъла на доброто и от чистия образ на дарителя или трябва да се търси популярност, защото е процес, който всички ние учим постепенно и взаимно, правим грешки и откриваме възможности? Защо медиите все по често не просто отразяват кампании, но сами застават зад конкретни каузи и какви са рисковете от това? И как те гледат на компании, които имат свои устойчиви социални програми и проекти – с доверие или със съмнения, че зад това стои опит за PR?
Между тези противоречиви въпроси с много възможни отговори търсим посоките и алтернативите пред дарителството. За нас, като организация, която работи за развитието на благотворителността в България, е важно е, че дебатът около нея набира все по-голяма скорост. Това, че благотворителността все повече излиза от анонимност, провокира хората да питат повече – за смисъла и възможностите й, за начините, по които се случва и за това какво от безсилието и неангажираността на държавата дарителите могат и трябва да компенсират.
Дори скандалите и спорните казуси в благотворителността, независимо, че атакуват сериозно и без това крехкото дарителско доверие и събуждат много колебания, станат ли публични, ни карат да мислим и питаме повече. Какво се случва и защо? Къде отиват даренията ни и как да направим така, че подобни злоупотреби да не се случват отново?
Колкото повече благотворителността е на показ, толкова по-сериозна дарителска култура се развива и дарителят също се учи да бъде отговорен за жеста, който е направил.
Благотворителността трябва да е публична, защото това окуражава. Независимо дали узнаваме за примера на човек, гражданска организация или корпорация, която дарява или по различни начини подпомага социални каузи, ние все повече започваме да вярваме, че можем да променяме света, в който живеем и има смисъл от усилията ни точно в тази посока.
Медиите са един от най-сериозните съюзници в правенето и популяризирането на благотворителността. Чрез тях разбираме за каузи, необходимости, възможности, проблеми…Те могат да дават идеи, да образоват, да предлагат пространство за дебати и разбира се, сами да организират кампании, когато припознаят определена кауза за своя. И тъй като имат огромна аудитория и възможности за влияние, имат и огромен потенциал, който, използва ли се разумно и в адекватно партньорство с експерти и подходящи граждански организации, може не само да променя нагласи, но и да променя реалности.
Компаниите от своя страна също изминават дълъг път в благотворителността – от емоционалните, спонтанни жестове до цялостна стратегия и визия за една дългосрочна и по-разумна благотворителност. Те отделят много средства и ангажират хора от екипите си, които да се занимават със социалните им инициативи. Поддържат дългосрочни програми в подкрепа на деца и хора в институции, екология, образование, култура и културно наследство. И искат техните инвестиции да бъдат зачетени и да стигнат до една по-широка аудитория. Медиите обаче са „подозрителни” към подобни инициативи от страна на компании и виждат в тях по-скоро опит да извлекат PR, отколкото утвърдена и откровена позиция, че силният бизнес има дълг към обществото и трябва да инвестира в него и че подобни благотворителни инициативи, са част от една модерна и нова философия на бизнеса.
Част от публичния образ на благотворителността е и сравнително новото й присъствие в различните социални мрежи. Колкото повече тя се развива, толкова повече се развиват и механизмите за популяризирането й. Все повече онлайн пространството и социалните мрежи помагат на различни каузи като разказват за тях и така привличат съмишленици.
Със сигурност обаче за легитимирането на един или друг жест би допринесло и законодателството. Български дарителски форум заедно с група организации и компании инициира промени в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), които биха позволили да се цитират свободно имена на компании, когато техни инициативи и кампании са в полза на обществото.
Колкото повече добри, смислени и силни практики и идеи, свързани с благотворителност, намират пространство и публичност, толкова повече печелим всички ние като общество и всеки от нас – като личност.
