CSR темата не е много интересна за медиите. Когато става въпрос за корпорации, в съзнанието на хората няма емоционален момент, който да въздейства. Медиите не отразяват това, защото виждат възможност то да служи за PR

09.03.2010 | Брой 2, Бюлетин

Пролет Велкова е журналист в „Дарик” радио още от създаването му до днес, водеща е на предаването „Кой говори“

СнимкаКак според вас медиите отразяват благотворителните процеси и тенденции в страната?

При този въпрос първоначално в съзнанието ми изплуват риалити форматите и начинът, по който медиите ги реализират. Съзнавам, че от една страна, в някаква степен това е добро. Кара хората да мислят за тези неща, повече отколкото са го правили преди, развиват чувствителност и са по-отзивчиви към потребностите на тези, които трябва да бъдат подкрепени. От друга страна има нещо брутално и дори цинично в начина, по който се експлоатира тази тема. Това нанася вреди, и не съм сигурна като сложа нещата на кантар, доброто или лошото остават под чертата.

Покрай желанието да направят имидж и постигнат гледаемост, медиите не се подбират средства и така не само се помага, но и в голяма степен, се вреди. Ценностите се взривяват, защото се подлагат на съмнение.

Забелязвате ли промяна в начина, по който се пише и говори за благотворителност и CSR през последните години?

Бих разделила двете неща и понятия. Ако със сигурност за благотворителност все повече се говори, то CSR темата е доста непозната и по-малко присъстваща. Не казвам, че това е положително и, разбира се, след като съществуват компании, които имат социално отговорна политика , е добре това да присъства в медиите. Но честно казано, темата като че не е много интересна за тях. Когато става въпрос за корпорации, в съзнанието на хората няма емоционален момент, който да ти въздейства, както например, когато говорим за отец Иван от Нови хан. Не присъства личност и човек, който да говори от собствено име и със сърцето си да прави нещо, с което хората се идентифицират. Медиите губят интерес, а и не отразяват това, защото съзнават възможността то да служи за PR. Въпрос на интуиция и на практика е коя информация ще приеме и ще отрази журналистът и с времето ние я изработваме. Обикновено, когато имаме убедеността, че става въпрос за истинска благотворителност, а не за реклама, отразяваме подобни инициативи.  

Смятате ли, че самите медии имат ресурс да организират и провеждат благотворителни кампании и какви са рисковете на една подобна „самостоятелност“?

Медиите и журналистите често подкрепят или популяризират отделни каузи. Това обаче не е много добра тенденция, особено когато говорим за болни деца и хора. По принцип не бива да се стига до там хора да искат да присъстват в медиите и по този начин да набират пари, защото това е ангажимент на държавата. И тези хора трябва да са обект на нейната грижа. Медиите изискват една непрестанна съпричастност и състрадателност, а пък хората претръпват и започват да стават безразлични.

Когато говорим за по-мащабни кампании и акции смятам, че медиите има нужда да се консултират с организации – експерти, защото често самите те нямат експертизата професионално да вършат такива акции. Ние вършим тези неща интуитивно, нямаме опит, вършим грешки…Аз самата научих доста от подобни организации за благотворителността и за това как тя трябва да се прави по разумен начин.