Людмил Каравасилев Мениджър “Връзки с обществеността и спонсорство” в ОББ
Как според вас медиите отразяват благотворителните процеси и тенденции в страната?
Все още не толкова интензивно, колкото ако става въпрос за негативна публичност. Медиите, ако цитирам един учебникарски постулат, приемат за новина всяко нещо, което нарушава рутинното, нормално бизнес ежедневие на една компания – авария, проблеми с персонала, съдебно дирене, банкрут…Корпоративната социална отговорност е често планирано усилие, част от рутинното ежедневие на компанията и далеч не изглежда толкова вълнуващо за потенциалната аудитория. Поне не толкова, колкото за хората, които наистина са получили подкрепа от благотворителната дейност на една компания. Е, ако бащата на болното дете пропие или проиграе парите на хазарт, тогава историята може да получи значително медийно покритие.
А всъщност благотворителността в България наистина преминава през определени процеси, които е добре да бъдат публично проследени и отразени. Българските компании вече са наясно, че качеството на продукцията и грижата за персонала са задължителни, но не и достатъчни, за да те приемат като добър „корпоративен” гражданин на обществото. Затова и обръщат все повече внимание на обществените ангажименти, заставайки зад свои каузи или каузи на благотворителни организации, които разпознават като значими.
Забелязвате ли промяна в начина, по който се пише и говори за благотворителност и CSR през последните години?Промяна донякъде има – в положителен аспект. Въпрос на време, на образоване и на налагане на добри практики, както от страна на компаниите – да се научат, да подкрепят действително значими каузи, без да превръщат начинанието в рекламна брошура за фирмените продукти и услуги, така и от страна на медиите, които постепенно се научават да отсяват фалшивата благотворителност от наистина стойностните усилия. Все още съществуват автоцензура и неписани, или писани редакционни правила, които ограничават нормалното отразяване на частната благотворителност. А иначе, далеч по-добре се отразяват спонсорските усилия на компаниите, промотиращи чрез определени събития свои марки и продукти, отколкото усилията в подкрепа на значими каузи.
Смятате ли, че самите медии имат ресурс да организират и провеждат благотворителни кампании и какви са рисковете на една подобна „самостоятелност“?Медиите имат подобен ресурс, а освен това разполагат с възможност да направят една благотворителна кампания публично достояние. Имат възможност да привлекат за своята кауза и други партньори, не на последно място и заради гарантираната публичност. Могат да направят каузата привлекателна, като я облекат в ефектното облекло на шоуто – така, както стана при „Великолепната шесторка” на Би Ти Ви. От друга страна, медията и форматът на благотворителната кампания могат да генерират негативна публичност, какъвто, поне според мен, бе случаят с благотворителността на VIP Brother. Съществува и още една потенциална опасност – доколко прозрачна ще е кампанията на тази медия , как ще се отчете тя за събраните и реализирани средства, и други.
Отразяват ли медиите достатъчно инициативи на компании, когато те са доказали своята социална значимост и устойчивост?От позицията на PR мениджър на ОББ, не мога да се оплача. Наши проекти се отразяват в медиите. Макар че в общ план, автоцензурата на отделни журналисти или писаните или негласни правила на редакциите, определено водят до по-малко материали, отразяващи корпоративните усилия по социална отговорност.
Защо това е проблем според вас не само за компаниите, но и за дарителската среда като цяло?Считам, че корпорациите, като всички останали граждани на обществото могат да се ангажират с благотворителност и защита на определени каузи. И подобно на обикновения гражданин или на известната публична личност, корпорациите също имат правото да получат публично заслужена похвала от обществото.
В подобни случаи корпорациите не комуникират търговски послания – че техните лекарства лекуват грип или, че депозитите им са с най-изгодни условия. Те помагат десетки деца да оздравеят или пък ценни исторически артифакти, да попаднат в музеите, а не да бъдат изнесени от иманяри зад граница или укрити в тайни колекции.
Корпорациите, поне в развитите държави, получават заслужената благодарност за своите усилия. Всички отдавна са наясно, че правителства, държавни администрации и общини не разполагат с достатъчен финансов ресурс и капацитет, да се справят с проблемите на разнородни групи от обществото, изпаднали в неравностойно положение – затова разчитат и се обръщат за помощ към компаниите. И българската държава, и медиите, трябва да насърчават и подкрепят усилията на компаниите, когато каузите, зад които застават, наистина са благородни, а не служат като платформа за рекламни кампании. Подкрепата за частния бизнес, ангажирал се с благотворителност, ще стимулира все повече компании да насочат усилия в полза на социалната отговорност.
Дори във Възрожденска България е съществувала традиция да се изразява публична благодарност на дарителите. Преди 150 – 200 години, когато не е имало медии, частните дарители на църкви и училища са били рисувани на определено място и са се поставяли благодарствени надписи, давали са им почетни длъжности в настоятелства. Разбира се, не очаквам медиите да идеализират усилията на компаниите, но приемам, че стойностните и значими усилия в подкрепа на благородните каузи, могат да намират място в медиите.
