Дарителски бюлетин # 21, юли 2016 г.

За промяната в обществото през погледа на социалните предприемачи

Вие сте с брой 21 на Бюлетина на Български дарителски форум. Темата поставя фокус върху социалното предприемачество и възможностите за развитие, което то дава.

Своя опит и гледни точки споделят Диляна Стоянова, от УниКредит Булбанк, за която социалното предприемачество е „възможност за системна промяна“, Павел Панайотов от BСause (до скоро – Фондация „Помощ за благотворителността в България), според който социалните предприятия променят човешки съдби и дават нови шансове за личностна реализация и Юрий Вълковски, от фондация „Промяната“, който вижда в социалното предприемачество опит за „устойчиво решение на социални проблеми отдолу-нагоре“.

Как защитеното кафене към фондация „Светът на Мария“, което функционира като социално предприятие, развива професионални и личностни умения в младите хора с интелектуални затруднения, разказва Миряна Сирийски – програмен директор на „Светът на Мария“. Емо и Тео, финалисти в конкурса „Промяната“ 2014/2015, споделят как безплатното обучение по програмиране, част от дейностите на техния предприемачески проект, помага на завършилите да започнат работа в един от най-бедните региони на България – Враца и вярват, че най-важното е, „да даваш на хората нови възможности“.

Предлагаме ви и един по-теоретичен поглед към темата – през юни гости на Българския дарителски форум бяха Присила Боярди и Ева Кончал от Европейската асоциация по венчър филантропия. В дискусия заедно с членове на БДФ те предлагаха отговори на въпроса „Как да бъдем ефективни социални инвеститори?“. В този брой на бюлетина може да прочетете и интервю с Присила Боярди, директор на EVPA Knowledge Centre.

Приятно четене!

„Предпочитаме да работим в посока не еднократен дарителски акт, а създаване на системна промяна“

Диляна Стоянова е мениджър „Спонсорства и събития“ на УниКредит Булбанк. Интересите й са в областта на управленията на събития, комуникации, корпоративна социална отговорност и устойчиво развитие. В рамките на УниКредит е работила по много местни и международни проекти: конвенции на дирекциите на банката, доброволческа програма, културни събития, спортни състезания, спонсорски инициативи, концерт на Арена ди Верона, европейска обиколка на Купата на УЕФА Шампионска лига. Завършила е „Връзки с обществеността“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Обича книгите, морето, пътуванията, колелото си, къщата си и времето със семейството.

Защо УниКредит Булбанк чрез фондацията си „УниКредит“ застава зад програмата за социално предприемачество, реализирана заедно с БЦНП?

Подкрепата на предприемачеството е ключово за УниКредит Булбанк, защото е свързано с развитието на икономическата среда и има директна връзка със създаване на по-добър начин на живот. За нас предприемачеството съществува под различни форми: правене на бизнес, подкрепа на уязвими групи, личностно развитие и т.н. Като банкова институция предпочитаме да работим в посока не еднократен дарителски акт, а създаване на системна промяна. Това може да се постигне, когато НПО има отговорността не само да усвоява по най-добрия начин, но и да управлява разполагаемите средства по начин, който ще създаде продаваем продукт и ще донесе и реална бизнес полза за организацията.

Как подпомагате реализирането на програмата, отвъд финансовата подкрепа?

Опитваме се да създадем ангажираност и у колегите в банката. Те имат право да гласуват за предпочитан от тях проект, който ще спечели допълнително финансиране.
Търси се начин да се представя по-добре дейността на НПО-тата като се поставят щандове на територията на банката с продукти, правят се срещи с колегите: изработват се сапуни, провеждат се уроци по танци, правят се хранилки за птици и т.н. Ако някой от проектите се хареса от колегите, те се включват самоинициативно и извън работа. Друг начин, по който подкрепяме програмата на БЦНП е с предоставяне на експертиза на специалистите на банката. Включват се в обучения по писане на бизнес планове и умения за печелене на спонсорски проекти.

Имате ли поглед как се развиват проектите на неправителствените организации, спечелили в програмата – успяват ли да развият истинско социално предприемачество?

Това е един от недостатъците на програмата – няма проследяемост или информация за това дали се случват на практика проектите. Знаем за организации, които произвеждат сапуни, картички, свещи, декорация. Но дали това е успешен бизнес модел или прости се цели ангажираност на уязвими групи – дарителите нямат отговор на този въпрос. Много бихме се радвали, ако социалното предприемачество даде като резултат един добър бизнес модел, който създава реален конкурентен продукт.

От каква подкрепа – институционална, или от НПО сектора има нужда социалното предприемачество, за да се развива като модел в България?

Социалното предприемачество има нужда от подкрепа от корпоративния сектор, който да даде знания как се прави бизнес. Социалният ефект от този тип дейност е ясен като цяло. Но НПО предприемачите е необходимо да са със съзнанието, че продуктите им трябва да са пазарно ориентирани и да печелят клиенти. Конкуренти са им не само други НПО, но и реалният бизнес.
Фондация УниКредит представя продукти от целия свят, чиито производители е подкрепила: кафе, ориз, бисквити, сладко. Мотивацията за ползване на услуга, предлагана от социални предприемачи, не би трябвало да е свързана единствено с благотворителна подкрепа на социално слаби групи, а с осъзнат избор, че се закупуват пазарно позиционирани продукти, които е необходимо да са качествени, с добра дистрибуторска мрежа, отлично презентирани и съпроводени с правилната комуникация.

Снимка от награждаването на отличените бизнес планове 2016 г.

„Социалните предприятия не могат да са успешни, ако не са стъпили на здрава икономическа логика“

Павел Панайотов е един от най-новите членове на BСause (до скоро – Фондация „Помощ за благотворителността в България). От лятото на 2014 е пряко ангажиран с развитието на Център „Ринкър” – център за предприемачество и обучения. Има бакалавърска степен по „Икономика на търговията” и магистърска степен по „Финансов мениджмънт”. Идва от корпоративния сектор, където е натрупал над 12 години управленски опит, изминавайки целия път от малък предприемач, през създател и директор на най-успешния български франчайзингов бизнес в телекомуникациите, до търговски директор на две международни застрахователни компании.

Да представим накратко програмата на Център „Ринкър“ – към кого е насочена тя?

Една от най-новите инициативи на Център „Ринкър” за предприемачество и обучение, върви уверено по пътя към изпълнението на своята мисия: да подкрепя развитието на предприемачески светоглед сред младите хора в България. Това лято предстои третият “Rinker’s Challenge” за млади предприемачи. При старта си – лятото на 2014, екипът на Центъра бе воден в своите първи стъпки от нашите партньори от NESsT, водеща международна организация за подкрепа на развитието на устойчиви социални предприятия в страни с развиваща се пазарна икономика. Тогава инвестирахме в проучване на водещите световни практики за подкрепа на стартиращи предприемачи, разработване на собствена, практически насочена обучителна програма, а и в убеждаване някои от най-изявените професионалисти във всички сфери на българския бизнес, да подкрепят нашите усилия като pro bono ментори. Това ни даде увереност, че ще се справим на това ново за BCause (тогава ФПББ) поприще и обявихме старта на първото издание на “Rinker’s Challenge” – конкурс за социални и традиционни предприемачи.
Конкурсът даде възможност на 93 бъдещи предприемача или новосъздадени компании да представят своите идеи за бизнес, а 12-те най-добри от тях бяха поканени да се включат в обучителната ни програма. Като работеха ръка за ръка с нашите Pro Bono ментори, тези участници преминаха през поредица от семинари, уъркшопи и обучения и получиха възможността да оценят доколко е приложима тяхната идея за бизнес в реални пазарни условия, да разработят бизнес-модел, ясно показващ основните процеси и фундаменталните зависимости между тях, както и да създадат бизнес-план, достатъчно добър да „грабне” вниманието на инвестиционен банкер или реален инвеститор. Жури, съставено от някои от най-успелите хора в България ни помогна с избора „реализацията на чия идея да финансираме”. Доверието спечелиха 4 екипа… И това беше началото.
Натрупаният опит от първото издание на конкурса, обратната връзка от участници и ментори, както и международни срещи в подкрепа на социалното предприемачество, организирани от Университета в Оксфорд,  Global Social Entrepreneurship Network, Euclid Network, на които присъствахме, ни даде възможност да осъзнаем по-добре силните и слабите страни на нашата работа и да предложим през 2015 г. обновена и още по-ефективна конкурсна програма в подкрепа на бъдещите предприемачи в България.
Второто издание събра 96 кандидатури, 18 от тях бяха поканени да преминат през подобрената програма и 5-те най-добри от тях отново получиха безвъзмедно финансиране за реализация на своята идея за бизнес.
До момента 6 от 9-те подкрепени идеи в двете издания на “Rinker’s Challenge” превърнаха плановете в действие и предлаганите от тях продукти и услуги се радват на увеличаващи се клиенти.
Център „Ринкър” работи и с много училища и организации от регионите на Попово и Средногорието, което ни дава ценна обратна връзка и възможност да тестваме и надграждаме в реално време подготвяните предприемачески програми за деца и млади хора.

Актуална ли е темата за социалното предприемачество в България и има ли интерес от хора и неправителствени организации да се развиват в тази сфера?

Темата за социалното предприемачество е особено актуална днес и много хора,  неправителствени организации и компании виждат в нея възможност за решаване на значими социални проблеми, промяна на човешки съдби, а и не на последно място и за личностна реализация. Много примери за устойчиви социални предприятия могат да бъдат наблюдавани по света, но ако се вгледаме в детайлите, става ясно, че при мнозинството от тях, в основата на техния успех лежи икономическата логика: нужда, клиенти и пазар и възможност за генериране на средства. Разбира се,  често реализацията на идеите на даден социален предприемач може да бъдат подкрепена в началото с грантово финансиране, но трудностите и разочарованията идват, когато започнеш да виждаш плодовете на своя труд, да постигаш промяната на съдби, за която си мечтал … и трябва да изоставиш всичко, защото средствата свършват и е трудно да се прогнозира кога и как ще бъдеш подкрепен отново.
Изборът да изградиш основата на успеха на социалното предприемачество на икономическа логика и развитието на успешна стопанска дейност, от своя страна, изправя хората и организациите пред предизвикателствата на свободния пазар. Именно тук, ние от Център „Ринкър” виждаме своето място, защото освен натрупания опит и експертиза, екипът се състои от хора с дългогодишен опит и от двете страни на барикадата.

Вашите наблюдения – какви проекти кандидатстват, има ли някакви тенденции в развитието на идеята и реализацията на социални предприятия, която наблюдавате тук?

Трудно е да се опише с няколко думи разнообразието хора, организации и идеи за социално предприемачество, които срещаме покрай нашата работа, но не може да не бъде забелязан пламъкът в очите на младите хора (много от които завършили в чужбина) и желанието им да се реализират в България, и то не просто да печелят пари, а да създават силно и социално отговорно общество.
Всъщност, добрите примери не са запазена марка само за нас, българите… Бих искал да завърша с разказ за една млада дама от Испания, дошла като доброволец в България, която се влюбила в страната и хората и решила да остане. Мария-Кристина Перейро Паз се появи в първото издание на нашата подкрепяща програма, премина успешно през целия цикъл на подбор, обучение и представяне на идеята пред жури, получи финансиране и успя да създаде Vegan Mapache – уникално място в центъра на Варна, където хора с глутенова непоносимост, вегетарианци и вегани могат да се срещат, общуват и да похапнат вкусно. Важна част от дейността на пекарната са организираните дебати, работилници и видео форуми на теми, свързани с екология, здравословен начин на живот и веганската етика.
А по отношение на цената? Вероятно не всеки от нас би се хванал да се учи да изгражда стени, вентилационни системи или да тапицира мебели със собствените си ръце като Мария-Кристина Перейро Паз. Но ако не ни е страх да преследваме мечтите си, ако сме готови да се учим упорито, ако не се страхуваме да изцапаме  ръцете си – няма да се налага да викаме неволята. Мария дойде в България като доброволец, научи езика ни, направи свой бизнес и още повече – даде вдъхновяващ пример!

„Иновацията е необходимото условие, за да можем да говорим за социално предприемачество.“

Юрий Вълковски е изпълнителен директор на фондация „Промяната“ (част от мрежата на Reach for Change), която от 2014 г., съвместно с Нова Броудкастинг Груп, подкрепя социални предприемачи, които работят за благото на децата и младежите в България. Има 20 годишен опит в неправителствения сектор в България и Европа – директор на Българската фестивална асоциация, мениджър „Финансирания“ във Фондация „Работилница за граждански инициативи“, член на Стратегическата група на Европейската инициатива „Душа за Европа“ и други. От 2004 г. преподава мениджмънт на неправителствени организации и културен мениджмънт. През 2014 г. е обявен за един от 40-те млади европейски лидери под 40 години. Вярва в промяната отдолу-нагоре.

Вече трета година търсите перспективните социални предприемачи на България. Сигурно имате поглед върху процесите в това поле – как се развива социалното предприемачество тук и от каква подкрепа има то, за да просперира?

Социалното предприемачество в България се развива експлозивно. Всяка година ние получаваме между 200 и 300 проекта от хора, които търсят иновативни и устойчиви начини да решават социални проблеми. Тази година ние получихме 213 проекта от 54 населени места в цяла България.
Не е случайно, че в България в момента има 4 или 5 конкурса, които подкрепят стартиращи социални предприемачи. Тази година очакваме и схема за подкрепа на социалното предприемачество по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. От друга страна, социалното предприемачество в България е все още младо – и като концепция, и като реализация. Все още има твърде малко истински иновативни социални стартъпи, липсва единно разбиране какво е социалното предприемачество, но най-важното – липсва развита екосистема, която да включва добре развита среда и заинтересовани социални инвеститори. Нашият принос  е да инвестираме в развитието на цялостното поле – чрез подкрепа на конкретни иновативни проекти, чрез популяризиране на социалното предприемачество и чрез образователни програми като Академията за социални предприемачи, която стартираме тази есен.

Кое е водещо, за да бъде успешен един подобен проект – иновативността, ползата за обществото, конкурентност на пазара, възможност да стане устойчив или…

Иновацията е необходимо предусловие, за да можем въобще да говорим за социално предприемачество. Много е важно да го подчертая! Социалното предприемачество не е да създаваме заетост на хора в неравностойно положение. Социалното предприемачество е да решаваме ефективно и устойчиво социални проблеми отдолу-нагоре. Оттам нататък успехът зависи най-вече от това, доколко проектът е съобразен с пазара. От една страна, проектът трябва да решава по ефективен начин конкретни социални проблеми на своите потребители. От друга страна, проектът трябва да продава успешно конкретни продукти на своите клиенти. Много често крайните потребители и клиентите, които плащат стоката или услугата, са различни. Например, краен потребител са деца и възрастни със слухови увреждания, които могат да получат достъп до обществени услуги благодарение на онлайн видео-превод от/на жестови език (проект на фондация „Заслушай се“), но реалният клиент е общината, която плаща месечен абонамент, за да могат потребители да ползват тази услуга.

Кои са топсферите,  в които правят избор да се развиват социалните предприемачи по наблюдение на „Промяната“?

Фондация „Промяната“ подкрепя проекти, които решават значими социални проблеми на децата и младежите (до 18 години) в България. В тази сфера се очертават няколко важни теми, които привличат обществен интерес. На първо място, това е нуждата от промяна на образователната система. За жалост, тук има и най-малко конкретни и реалистични предложения. На второ място е темата за интеграцията на децата с увреждания. На трето място, отчасти изненадващо, е темата за наднорменото тегло при децата и нуждата от здравословен начин на живот. На четвърто място е темата за децата в институциите и липсата за перспективи пред тях, след като напуснат защитената среда. На пето място е темата за децата в малките населени места и липсата на възможности за развитие, а в последствие и за професионална реализация (нарастващата младежка безработица).
При нас постъпват проекти, които адресират всяка от тези 5 теми, както и множество други теми, които в по-малка степен попадат в прожекторите на обществения интерес.

Как се развиха проектите на финалистите от първото ваше издание и можем ли да кажем, че те вече са успешни социални предприемачи?

През 2104 г. стартирахме първото издание на конкурса за социални предприемачи „ПРОМЯНЯТА“, съвместно с Нова Броудкастинг Груп. Две години по-късно ние подкрепяме 9 успешни проекта, 4 от които бяха избрани през 2014 г. и 5 – избрани през 2015 г. През 2015 г. проектите от първата година допринесоха за по-добър живот на 545 деца, а само през първите 3 месеца на 2016 г. проектите от 2014 и 2015 г създадоха продукти и услуги, които достигнаха до 1524 деца и младежи. Всеки един от 9-те проекта успя да привлече допълнително финансиране от продажби, от дарения, спонсорства и грантове. Например, Социалната чайна във Варна, която дава първа работа на деца от институции, успя да привлече значително финансиране от американска фирма, базирана в Добрич, но също така и цялостно обзавеждане на чайната от IKEA. Проектите, които подкрепяме, безспорно са успешни, защото те ефективно изпълняват социалната си мисия. Същевременно, не всички от тях са постигнали финансова устойчивост – понякога това е процес, който отнема 2-3 години. Всъщност, както при почти всяко стартиращо предприятие.

Снимка с Лидери на ПРОМЯНАТА – финалисти 2015/2016:

„Социалното предприятие дава възможност хората с интелектуални затруднения да се подготвят за реалния пазар на трудa“

Миряна Сирийски е Програмен директор на Фондация „Светът на Мария“ и социално ангажиран експерт в неправителствената сфера от 18 години. Има организационен опит в създаването и реализирането на проекти и програми в социалната сфера и сферата на публичните политики. Опознава и обиква хората с интелектуални увреждания като координатор в Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения и като дългогодишен сътрудник на холандската организация „Де Пасарел България“. В периода 2010 – 2012 г е ръководител за страната на консултантски проект към Министерство на труда и социалната политика, насочен към подобряване на ефективността на системата на социалните услуги за хора с увреждания в страната. Следващите години е изпълнителен директор на фондация „Де Пасарел България“. Подпомага културната политика в столицата като външен експерт към постоянната комисия по образование, наука и култура на Столичен общински съвет.

Как в „Светът на Мария“ се роди идеята за социално предприятие? И какво точно представлява то?

Мисията на фондация „Светът на Мария“ е да подобрява качеството на живот на хората с интелектуални затруднения и техните семейства, както и да подпомага личностната им реализация чрез осигуряване на достъп до качествени услуги, развиващо обучение и подходяща трудова заетост. От 2013 г. фондацията предоставя социалната услуга Дневен център, в който млади хора с интелектуални затруднения участват в занимания с трудова насоченост за да развият своите социални и трудови умения и да се интегрират в обществото. Съвсем естествено, като надграждане на дейността на Дневния център, се породи и идеята за социалното предприятие. Социалното предприятие дава възможност хората с интелектуални затруднения, които посещават Центъра, да се включват в трудови дейности, да упражнят професионални умения и да се подготвят за реалния пазар на труда. Защитеното кафене, както се нарича нашето социално предприятие, представлява кафене, разположено на терасата пред Дневния център, което предлага кафе, напитки и прясно приготвени сладки и соленки. Подготовката на напитките и храната, както и обслужването се поемат от хора с интелектуални затруднения, които посещават Центъра. Те са подкрепени и насочвани от трудов ръководител, а дейността им се осъществява по строги професионални изисквания, напълно съответстващи на изискванията във всеки ресторант или кафе. Защитеното кафене е уникално по рода си за България. Постъпленията от него се инвестират в консумативи, необходими за дейността на Центъра.

Кое беше трудното в началото, когато стартирахте Защитеното кафене?

Стартирането се основава на категоричната ни убеденост, че такова кафене е възможно, че хората с интелектуални затруднения могат да се справят в дейността му, а също и че то ще бъде положително възприето от общността и ще спомогне и подкрепи социалното включване и приемането на хората с интелектуални затруднения. Не мога да кажа, че сме имали сериозни трудности в началото. Направихме стандартна регистрация и получихме съответните разрешителни за дейността. По-особена ситуация възникна със съчетаването на дейността на социалната услуга с дейността на защитеното кафене. Но срещнахме добрата воля и разбиране на Столична община и Агенция за социално подпомагане и успяхме да намерим конструктивно и работещо решение, съобразено с нормативните изисквания.

Сега, 2 години след старта му, как се развива то?

Защитеното кафене става все по-популярно. Една година след откриването развихме услугата и вече осигуряваме кетъринг за различен формат семинари, работни закуски, обеди или вечери, кафе паузи, коктейли, корпоративни партита. Младите хора с интелектуални затруднения не само изработват ястията в професионалната кухня на Защитеното кафене, а и често се включат в сервирането им и имат възможността да представят в реална работна среда придобитите трудови и социални умения. Получаваме положителни отзиви за предоставената услуга и вече можем да се похвалим с повече от 30 успешно реализирани събития. Тази година предвиждаме да доразвием дейността на Защитеното кафене с проект по програма „Европа“ на Столична община. Предвидили сме поредица от акции за популяризиране на кафенето и вече реализирахме първата инициатива – по повод откриването на летния сезон –  като използвахме повода, за да почерпим нашите съседи с домашни сладки и да представим обновеното меню. Предстоят още инициативи и срещи с приятели на Фондацията, които да направят Защитеното кафене разпознаваемо място за всички в квартала.

От каква подкрепа има нужда един подобен проект, за да се реализира и подобрява като дейност и мащаб?

Подобен проект зависи от доброто бизнес мислене на неговите инициатори, както и от адекватната преценка на пазара, за да може да се развива. Нашето Защитеното кафене стартира с бизнес проект, а дейността му е доброволно подкрепяна от маркетинг специалисти. Разбира се необходим е и стартов капитал, както и условия, за да се осигури устойчивост. Социалните предприятия, които са ориентирани към хора с интелектуални затруднения, трябва да бъдат допълнително финансово обезпечени. Те не са „чисти“ бизнес проекти, тяхното предназначение е надградено с поставени  други задачи, които постъпленията от бизнес дейността не могат да обезпечат. Целта е младите хора с интелектуални затруднения да изграждат своите умения и да бъдат подготвени за реалния пазар на труда. Те се обучават и развиват професионално, формират социални умения и трудови навици. Подкрепени са от трудов наставник, което изисква съчетание между бизнес проекта и социалната работа в социалната услуга. Наред с това, за нас е много важно да предоставим качествен продукт, който да се хареса на клиентите. Ние работим професионално и спазваме най-високи стандарти при приготвянето на храната, подбираме качествени продукти, разнообразяваме менюто. Целта е не само да спечелим клиента и той да остане доволен, но и да покажем, че действително хората с интелектуални затруднения имат способности и не трябва да бъдат подценявани.

Имате ли любими/добри  примери в България и по света за модел на социално  предприятие? Разкажете ни…

Любим пример за нас е опита на „Обществени институции за интеграция“(EPI) от кантон Женева, Швейцария. Преди една година с режисьора Стоян Радев направихме филм за дейността им, който представихме пред широк кръг заинтересовани страни с желанието да популяризираме този начин на мислене и подход в социалната работа.  EPI, също като нас, са доставчик на социални услуги и се стремят към интеграция и реинтеграция на хората с увреждания, повишаване на тяхната самостоятелност и подобряване на качеството им на живот при отчитане на специфичните им потребности. EPI предоставя услуги за 2 000 души, като разполага с 19 адаптирани ателиета за трудови дейности, 6 ресторанта и 3 магазина. Адаптираните ателиета, ресторантите и магазините предоставят разнообразие от дейности, в които хората с интелектуални затруднения могат да работят, съобразно интересите и способностите си. Те включват свещоливница, работилница за сапуни, копирен център, печатница, производствени цехове, цех за сортиране и пакетиране и пр. Ресторантите предоставят високо качество на храната и обслужването. Всички адаптирани работилници работят при реални пазарни условия. Персоналът отговаря за качеството на продукцията и производителността и същевременно оказва подкрепата, от която се нуждаят хората с интелектуални затруднения. За нас опитът на EPI е от значение както като отношение към хората с интелектуални затруднения и тяхната интеграция, така и като идеи за развитие на дейността ни и най-вече – като образец, спрямо който да се развиваме.

Снимка от Защитеното кафене към дневен център „Светове“:

„За нас е важно все повече хора да имат достъп до качествено образование, независимо от това къде са родени и какъв е социалния им статус.“

Емилиян Кадийски и Теодор Костадинов създават  IT център във Враца, в който провеждат безплатни IT курсове на младежи. Провокирани са от факта, че Враца е част от един от най-бедните региони в ЕС, отличаващ се с висока младежка безработица. Липсата на достъп до адекватно обучение или възможности за работа принуждава младите хора да напускат града. Емо и Тео са победители в конкурса ПРОМЯНАТА 2014/2015. Когато влизат в програмата през януари 2015, дейността им се осъществява изцяло на доброволни начала. Все още нямат IT център и осигуряват безплатни курсове на много малък брой ученици. На този етап нямат и установени контакти с IT фирми, които да предоставят работа на курсистите им, след като са преминали през обучение. С помощта на ПРОМЯНАТА Емо и Тео създават IT център и IT фирма, която да осигурява работа на част от курсистите им. Откриват центъра  през февруари 2015, а повече от година по-късно 232 деца и младежи са посетили курсовете им. Фирмата им вече е изпълнила няколко поръчки за по-големи компании, а 8 от обучените от тях младежи вече имат работа на пълен работен ден или стаж и две IT компании от София отвориха офис във Враца. В края на април 2016 Враца софтуер общество стана една от шестте организации в Европа, която ще получи финансиране за дейността си от Google RISE Awards – грант на Google за поощряване на организации, поощряващи интереса към информационните технологии.

Когато стартирахте с идеята за социално предприятие как избрахте нишата, която да заемете? Как в началото един социален предприемач вижда посоката, в която тръгва?

Не бихме казали, че сме избирали ниша. Ние започнахме с кратки курсове по програмиране за ученици и възрастни. И тъй като в екипа сме само софтуерни специалисти, а в момента това е много популярна сфера в цял свят и особено в България, по-скоро сме късметлии. Другата ниша, която заемаме, е образование, Емо е преминал през програмата „Заедно в час“ и има много добра подготовка като преподавател и лидер. За нас е важно все повече хора да имат достъп до качествено образование, независимо от това къде са родени и какъв е социално-икономическият им статус. Важно е каква мотивация имаш да се развиваш и до колко си готов да се отдадеш, ние се стремим да даваме възможности на хората да се развиват като програмисти.
Когато започвахме с „Враца софтуер общество“, комбинирахме 2 предизвикателства, които събрани заедно, дадоха и решения. От една страна виждаме, че има голям недостиг на качествени ИТ специалисти в България. Най-важното – искахме да дадем възможност на амбициозни врачани да работят предизвикателна и добре платена работа, а ИТ сферата предлага много такива възможности. И то без значение къде се намираш, стига да имаш нужните умения, компютър и Интернет.

Как една идея за социална подкрепа се превръща в  работещ бизнес?

Най важното според нас е, хората, на които помагаш, да имат достъп до нови възможности. Което означава, че те не получават нищо на готово, а само нови възможности и самите хора трябва да положат усилия, за да се възползват от тях. В нашия случай ние предлагаме безплатна 9-месечно обучение по програмиране. И помагаме на успешно завършилите това обучение да започнат работа като програмисти във Враца. Но първо, за да започнеш обучението, трябва да имаш необходима основа – добро ниво на английски език и компютърна грамотност. След това самото обучение е много натоварващо, разделено е на 5 нива и всяко ниво завършва с тест и проект. Половината хора не успяват да се справят. Ние се ангажираме да помагаме, но само на тези, които показват, че са мотивирани и имат желание сами да се развиват. Вече имаме 8 души, започнали работа като програмисти във Враца след нашите курсове, а има и такива, които работят в София. Всички тези хора са се възползвали от една възможност и са положили много усилия, за да го заслужат. Тези програмисти сега са част от работещия бизнес и чрез труда си са полезни на обществото.
Целта ни е след 2018 г. във Враца да има достатъчно софтуерна индустрия, която да финансира безплатните курсове.

От каква подкрепа от страна на държавата има нужда един действащ социален предприемач?

В нашия път сме имали щастието да срещаме подкрепа от много места. В началото водехме курсовете в залите на Дома на техниката във Враца, безплатно. След това ни отпуснаха помещение от Община Враца за безвъзмездно ползване, което оборудвахме с дарение от една фирма. Най-голяма подкрепа получихме след спечелване на конкурса „Промяната“. И много други организации и хора са ни помагали. Според нас социалните предприемачи трябва да знаят от кого каква подкрепа да търсят и да обединят усилия да търсят подкрепа от различни места в името на смислена кауза. Предприемачите са хора, които решават проблеми и не би трябвало да търсят готови решения от държавата. Държавата може да създаде по-добри условия за предприемачи и само това.

Как, ако го правите, измервате ефекта от вашите социални инвестиции?

Един от индикаторите, които измерваме, е броят хора започнали работа като програмисти след нашите курсове. След курсовете миналата година има 10 такива човека, като 8 от тях работят във Враца. В курсовете ни участват както възрастни, така и ученици. Затова имаме индикатор колко от ученици са запалени и го измерваме чрез броя посещения на национални ИТ конференции и състезания. Косвен индикатор ни е броят желаещи да участват в нашето годишно събитие, което цели да запознае хората с модерните възможности за предизвикателна и добре платена работа от всяка точна на света.

Кое отчитате като ваш най-голям успех от старта на проекта до сега?

Най-големият успех за нас е това, че много хора се възползват от възможностите, които предоставяме. Март 2015г имахме 120 кандидати за курсовете и от тях 60 започнаха да се обучават. Повечето от тях са доволни и полагат много усилия по време на обучението.
И също така успех е това, че имаме поддръжници, които ни съдействат безвъзмездно просто, защото вярват в това, че и във Враца трябва да има възможности за предизвикателна и добре платена работа. А програмирането е една добра възможност за това.

Снимка от Седмицата на програмирането CodeWeek Враца:

„Венчър филантропията цели да промени обществото, като въвежда различни и нови модели на финансиране и развитие“

Присила Боярди става част от екипа на Eвропейската асоциация по венчър филантропия (ЕVPA) през април 2014 г. като мениджър проучвания, а от април 2016 г. е директор на EVPA Knowledge Centre.  Присила има повече от 6 години изследователски опит, първо като научен сътрудник в бизнес училище Vlerick и след това като докторант към Католическия университет в Льовен. Притежава магистърска степен по Икономика и управление на публичните администрации и международни институции от университета Бокони в Милано.

Все още венчър филантропията не е достатъчно популярен механизъм за социална промяна в България. Какви са основните й характеристики ?

Това е подход във филантропията, който свързва традиционния й дух с някои елементи от сферата на рисковия капитал и инвестициите. Венчър филантропията съчетава опита за въздействието в постигане на определена обществена промяна (социална, екологична, културна) с израстването и засилване на ефективността на една организация.
Трите основни елемента на Венчър филантропията са „измерване на въздействието“, защото искаме да постигнем устойчива промяна и да гарантираме, че ресурсите са използвани по правилния начин. Tailor financing/ – финансиране, специално съобразено с нуждите, защото вярваме, че венчър филантропията използва всички инструменти  – от предоставяне на грантове до смесено финансиране (кредити и грантове), акции, социално финансиране, които могат да се използват в различни периоди и ситуации.
Третият елемент е изграждане на организационен капацитет – това са много други дейности, които не са пряко свързани с финансова подкрепа, но засилват  способността на организациите да постигат въздействие – това, което ние наричаме „организационен резилиънс” – развитие на възможностите и уменията на хората, работещи за организацията.

Кои според Вас са основните страни, „играчи“, които венчър филантропията развива и които чрез нея участват в процеса на социална промяна?

Бих казала, че първата и най-важна страна, която има интерес, разбира се, е обществото като цяло. Там удовлетворението се постига най- трудно. Венчър филантропията цели да промени обществото, като въвежда различни и изцяло нови модели на финансиране и развитие. Това е подход, който може да се прилага по различен начин и от различен тип организации. Например, за фондациите той може да бъде начин за комбиниране на традиционната практика за предоставяне на грантове  с някои по-иновативни дейности, които обогатяват портфолиото на организацията.  За компаниите това може да бъде един иновативен начин за обслужване на нови и различни групи клиенти, като се разработват решения за сегменти, необслужвани до момента, докато в същото време се диверсифицира риска – и всичко това, съобразено със CSR стратегията на компанията.
Заинтересовани страни са и социалните предприемачи, които винаги имат нужда от финансиране, но най-вече се нуждаят от развиване на умения, откриване на точните партньори, които да им помагат  за развитието на социалната иновация в дългосрочен план. В центъра на целия кръг винаги са социални предприятия и въздействието, което те се опитват да постигнат.

Какви са предимствата на венчър филантропията, сравнена с традиционните и добра познати у нас практики на подкрепа чрез на предоставяне на грантове от страна на фондации или пък програмите за корпоративна социална отговорност на компании?

Венчър филантропията повишава ефективността чрез по-взискателна селекция. Вместо да се отпускат  малки грантове на голям брой организации, може да се осигури дългосрочна подкрепа на по-малко организации и по много по- ефективен начин. Въпросът не е толкова до практическото даване на средствата, колкото до въвличане на всички партньори и заинтересовани страни, според тяхната експертиза и ресурси в процеса. Виждате повече и по- добри резултати като работите с по-малко организации, и когато фокусирате вашите стратегии.
По отношение на традиционния CSR, вярваме че той е по-скоро маркетингов инструмент, при минимален риск на инвестициите. Венчър филантропията е повече свързана с въвличане на хората-експерти в разработването на съвършено нови идеи, и стратегии за създаване на стойност. Защото,от една страна, те създават реална стойност и са ценни за обществото, но от друга – създават стойност и за компанията. Така че, вместо просто да се дават пари за спонсориране на редица събития, може да се направи опит и да се разработят нови продукти и услуги, които съответстват на вашата бизнес мисия. Така например, ако сте производител на мляко, ще се насочите към произвеждане на нови млечни продукти. Тези продукти, обаче,  няма да служат на традиционните клиенти, а на нови, с други възможности. В същото време, тези стоки  ще имат обществена полза и ще демонстрират, че сте близо до нуждите на най-бедните, или в най-неравностойно положение хора.

Ако искаме да привлечем повече корпоративни инвеститори към идеята за венчър филантропията, каква полза за тях бихме могли да посочим?

Първата полза е нови продукти и нови пазарни ниши. Второто е вместо да насочвате парите си към редица маркетингови дейности и дейности по CSR, да се съсредоточите върху нещо, което дава една и съща (или дори по-голяма) възвръщаемост по отношение на имиджа,  но в същото време изпълнява и мисията ви като бизнес. Така че, вие всъщност създавате нови продукти, използвани активно.
Друго предимство на въвличането на бизнеса е, че той понякога има много средства, които могат да се използват за дейности във венчър филантропията, но не знае как да ги насочи по правилния начин – било акции, професионална експертиза, отпускане на кредити или го прави по различни начини.

Какви биха били най-големите предизвикателства пред Венчър филантропията в България?

Не познавам достатъчно българския контекст, но мисля, че едно от предизвикателствата (които България споделя с част от Европа) е, че понякога е трудно да се въвлекат  правителството и институциите в разбиране на стойността на подхода и в насочването на повече средства към него. Това е нещо, което виждаме като проблем навсякъде в Европа.  Необходимо е и обучение на социалните предприемачи и организации, за да разберат ценността на този подход и да могат да измерват въздействието от тяхната работа, което е мотивиращо и полезно, а не плашещо.